Христо Гаджев: Връщането на въпроса за евроинтеграцията на Западните Балкани отново в дневния ред на ЕС е голям успех за България

Медия: радио „К2“

Западните Балкани бяха малко изпаднали от дневния ред на ЕС през последните години. Докладът на ЕК е дългоочакван и за него работим от миналата година. В него има насоки за всяка една от държавите от Западните Балкани какво трябва да направи, за да се приближи към членството. Това заяви народният представител от ГЕРБ-София Христо Гаджев по време на разговора си с Клара Маринова в ефира на радио „К2“.

 

 

„Какви са прогнозите, според Вас?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че в документа за пръв път се говори за индикативна дата за първите две страни, които вече са започнали преговорите – Черна гора и Сърбия. Казва се, че до 2025 година, ако те постигнат напредък, могат да се присъединят. Много е важно също така, че се говори за започване на преговори с други две държави – Македония и Албания, което е голям успех.

„Кои са факторите, които ще благоприятстват приемането на шестте държави от Западните Балкани, какво трябва те да направят, за да бъдат приобщени към ЕС?”, продължи с въпросите си водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че най-важното нещо е да решат конфликтите и противоречията помежду си, защото най-важното за страните от ЕС е да водят добросъседска политика. Водещата отбеляза, че това е доста труден въпрос, защото между всичките 6 държави съществуват проблеми. Народният представител от ГЕРБ заяви, че що се отнася конкретно до проблема с името на Македония, той се надява през следващите 6 месеца проблемът да бъде решен, защото правителството на Зоран Заев работи усилено в тази посока. Също така трябва да се намери обща концепция за помирение между Сърбия и Косово. От своя страна Косово е по-специфичен случай, защото част от страните от ЕС все още не признават независимостта му. Така че засега Прищина е с най-далечна перспектива.

„Ние се ангажирахме много сериозно с този проблем и това го поставихме като един от централните въпроси на нашето председателство, но не положихме ли свръхвисоки очаквания и у нас, и у тях, защото за тези 6 месеца повече от това да влязат в дневния ред едва ли може да се случи?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че самото влизане в дневния ред е голям успех, защото само допреди няколко години въпросът изобщо не е бил поставян и дори не се е мислело за документ от страна на ЕК. Той продължи, че за всички е ясно, че процесът по интеграцията ще отнеме години, но ако нещата не тръгнат, то няма и как да приключат.

„Как Ви изглежда срокът до 2025 г., доста амбициозна цел?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че този срок е само за Черна гора и Сърбия, защото те вече са започнали преговорите и дори са затворили някои от главите. Конкретно обаче за Сърбия една от преговорните глави е помирение с Косово.

„Прави впечатление, че отдавна не сме имали такъв случай цялото държавно ръководство да приветства една и съща идея и то единодушно. Как се постигна това единодушие в българското държавно ръководство?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че това е много важно, защото показва, че българските политици са готови да застанат единни зад националните външнополитически приоритети. Той подчерта, че евроинтеграцията на страните от Западните Балкани и отварянето им към България е в наш интерес. „Те са на нашата граница и ако постигнем просперитет, мир и разбирателство с тях, това ще е от полза за нас, както и за тях от другата страна на границата! Чест прави на всички държавници, че се обединихме около тази обща позиция!”, категоричен бе народният представител от ГЕРБ.

 

„Последната среща на министър-председателя Бойко Борисов с холандския премиер Марк Рюте показва, че Холандия продължава да бъде спирачката пред шенгенската ни врата. Рюте заяви, че ни подкрепят за Шенген, но има още работа. Поне ясно ли е какво още се иска от нас, за да ни гарантират приема в Шенген?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че трябва да имаме предвид спецификата на холандската политика и холандското общество към ЕС. Не бива да забравяме, че Холандия с референдум е отхвърлила създаването на европейска конституция през 2005 г. Преди няколко години са блокирали продължаването на интеграцията на Украйна. Така че самата Холандия е скептично настроена към всякакви допълнителни интеграционни процеси в ЕС. Самият холандски премиер трябва да се съобразява със спецификата на собствената си страна. Христо Гаджев обаче подчерта, че ние сме изпълнили изискванията, така че не трябва да се прилагат двойни стандарти. „Въпрос вече е и самите страни да се убедят в нашата надеждност, затова визитата му тук беше много важна, да дойде на място, да се договорят как ще се продължи тази проверка на доверие и да може в момента, в който стане време за приемането ни в Шенген, Холандия да бъде „за”!”, обясни народният представител.

„Но знаем ли какво още искат от нас, наясно ли сме какво още трябва да направим?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че тук не става въпрос за конкретни неща, които трябва да направим, а по-скоро за това как се развива целият дебат. В момента в страните от Шенген върви дебат как ще се развива самото пространство след мигрантската криза. Самите страни членки на Шенген имат проблем помежду си в изпълнението на споразуменията. Това също трябва да се има предвид.

 

„Българското европредседателство продължава да бъде един от големите центрове на политическия живот у нас. За властта това е забележително събитие, а за народа – не особено забележимо. Истанбулската конвенция е уважена с много по-голямо обществено внимание. Защо пак, както в едни отминали времена, научаваме истината за себе си от чуждите медии, където всеки коментар е съпроводен с оценката за „най-бедна и корумпирана държава, но за сметка на това винаги съгласни, търпеливи и кротки? Докога ще ни се лепят такива етикети?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че според него имаме проблем с това, че когато ти е излязъл определен имидж, той много трудно се променя. Той продължи, че с показване на активност, сериозност и надеждност можем да променим този имидж. Другото основно нещо е европейците да се запознаят с живота в България. За съжаление страната ни е слабо позната, особено в Северна Европа. „Колкото повече ги убеждаваме и показваме какво е специфичното за България и с какво допринасяме за съюза, толкова по-лесно ще отпаднат тези стереотипи!”, категоричен бе Христо Гаджев. Той добави, че може да няма толкова голяма видимост за нещата, които се случват по време на председателството, но самата работа по него ще се отрази пряко не само на българските, но и на всички европейски граждани.

„Шестте месеца ще минат и ще заминат, какво ще остане след тях?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че основно ще остане опитът. „Колкото до самото общество – надявам се да не запомнят председателството само с проблемите с трафика в София, а и да покажем, че ние като държава можем гордо да носим председателството и да бъдем по-горди, когато се виждаме с нашите приятели от другите страни в Европа“, коментира депутатът от ГЕРБ-София.

 

< Назад