11.12.2015

Данаил Кирилов: Политиката изисква поемане на отговорност и плащане на цена

- Г-н Кирилов, след драматичното приемане на второ четене на поправките в конституцията, при което някои от текстовете получиха над 200 гласа подкрепа, какво предстои за финализиране на промените и кога?

 

- Предстои трето четене на конституционните промени. Очакваме това да се случи още следващата седмица. Гласуването ще бъде по процедура и съобразно парламентарната практика, когато се провежда трето четене на конституционни промени. Тоест - изчита се целият текст на приетите с квалифицираното мнозинство поправки, след което всеки народен представител заявява гласно своята подкрепа или неподкрепа.

 

- Със ставане от място?

 

- Да. И заявяването на позицията ще бъде общо за всички промени анблок, а не за всеки текст поотделно.

 

- Тоест няма да има възможност за пренаписване на текстове в последния момент?

 

- Не, второто четене бе това по същество и с детайли.

 

- Колко гласа са необходими за окончателното приемане на промените при това устно заявяване?

 

- 180.

 

- Смятате ли, че до другата седмица постигнатото конституционно мнозинство може да бъде разклатено?

 

- Не, не очаквам промени в мнозинството, което гласува поправките на второ четене. То беше повече от изискуемото и това е директен индикатор за стабилността на подкрепата.

 

- От РБ ще има ли достатъчно гласове?

 

- Да, смятам, че поне половината или повече от колегите от РБ ще подкрепят промените при окончателното гласуване.

 

- Изненада ли ви в ГЕРБ оставката на правосъдния министър Христо Иванов, или очаквахте подобна стъпка?

 

- Доколкото в контекста на общественото говорене се споменаваше евентуално за такова действие, не би могло да се каже, че е било абсолютно неочаквано. Но това бе личен акт на Христо Иванов, който е взел своето решение и който така е преценил позицията си.

 

- Емоционална ли беше според вас тази стъпка?

 

- Няма как да не се влага емоция в радикалните решения, оттеглянето от министерски пост все пак е малко по-крайно. А можеше да се отчете смисъла на извършеното. В крайна сметка дори да има несъгласие по част от конституционните промени, основната част е подкрепена и изработена от Министерството на правосъдието. Затова питам - кое му е провалът на законопроекта?! От т. нар. първи проект отпадна единствено съкращаването на мандатите на тримата големи в съдебната система, но вместо това имаме напредък по други два много ключови въпроса – квалифицираното мнозинство от 2/3 за избор на членовете на ВСС, както и възможността наново да се разгледа темата с вида гласуване – тайно или явно, при това на законодателно ниво, което е много по-гъвкаво и адекватно.

 

- Имаше ли основание Иванов, като посочи отхвърлянето на блокиращата парламентарна квота в прокурорската колегия във ВСС като грешка и мотив за оттеглянето си?

 

- Моето мнение е, че съотношението, което подкрепихме – 6:5, е правилното. Защото по-голямото политическо присъствие в която и да е колегия би довело в един момент до укори от европейските ни партньори, които осъществяват мониторинг на правосъдието и вътрешния ред у нас по механизма за сътрудничество. Критиките биха били, че по този начин се обезсилва прокуратурата заради политическото влияние в нея и по тази причина не би преследвала политическия елит. Освен това стандартът спрямо двете колегии във ВСС – съдийска и прокурорска, трябва да е еднакъв. Разбирам твърденията на колеги от РБ, които се опитват да разграничат прокуратурата от съдебните магистрати, но това е спор, който се е състоял отдавна във времето – обвинението е част и съществен елемент в съдебната система, тоест прокурорите са магистрати в еднаква степен със съдиите и по отношение на тях трябва да се приложи същият стандарт за независимост.

Друг е въпросът доколко представителите на парламентарната квота във ВСС са наистина представители на политическата система. По-скоро практиката досега доказа обратното – това са професионалисти, които само се избират от НС, но веднага след това осъществяват дейността си, очевидно без да се чувстват свързани по някакъв начин с политическия орган, който ги е избрал.

 

- ГЕРБ ще има ли номинация за правосъден министър и кой би могъл да заеме овакантения пост?

 

- Това ще бъде решение на премиера и Министерския съвет. Ние не сме говорили към този момент в конкретика за евентуална наша номинация.

 

- Как тълкувате реакцията на лидера на ДСБ Радан Кънев, който обяви, че минава в опозиция „в лично качество”?

 

- Приемам го като изразена позиция, очевидно лична. Ние в ГЕРБ се стремим да имаме максимално добронамерени и добросъвестни отношения с партньорите ни в управляващата коалиция. Доколкото това е по-скоро инцидентен акт, не бих искал да го отнасям по какъвто и да е начин към РБ като цяло. Другите колеги в блока също казват, че все още не са взели окончателно решение по този повод. Надявам се страстите да се охладят и да се направи сериозна политическа преценка. Мисля, че обективният анализ на това, което се случи, ще е изцяло в полза на промените, които бяха подкрепени, както и на успеха в усилията да се получи максимално широка подкрепа за промените в конституцията. Тази работа не може да бъде солово занимание и никой не може да заявява нито свръхамбиция, нито свръхревност по отношение на промените в конституцията. Важно бе да се постигне широк консенсус. В такива случаи всеки човек и формация трябва да направи известни отстъпки, каквито ние от ГЕРБ направихме. Компромисът си има цена.

 

- Предвид изразеното от вас мнение преди дни, че точно по времето на мандата на Иван Костов избуяха корупционните процеси в съдебната система, честна ли ви се вижда сега позицията на Кънев, който е прекият наследник на Командира в ДСБ?

 

- 15 години може да изглеждат много и да се мисли, че са забравени причините и проблемите, които са в основата на упадъка на съдебната ни система. Уви, в историята и във времето всичко е свързано и големите грешки не бива да се повтарят. Затова тук по-честното поведение би било следното – да се признае това, което е било, и да се каже: „ние сгрешихме, но искаме да получим втори шанс”. Такова признание липсва, а вместо него виждаме малко по-високо самочувствие и високомерие. Не може обаче да има малцинствена команда от някаква по-висока, привилегирована позиция, от позицията на единствения, който може.

 

- Приляга ли подобно поведение на един политик?

 

- Не мога да съдя колегите си. Винаги ги приемам наравно и с положителните, и с отрицателните страни. Но ако нещо ме обиди, бе репликата на Кънев за това „че ни е търпял толкова”. Ами всички сме се търпели, всички сме били в тази ситуация. Политиката е високорискова дейност, която изисква поемане на отговорност и плащане на цена.

 

- Ако все пак само ДСБ излезе от управляващата коалиция, това ще се отрази ли на кабинета?

 

- Към момента нямаме данни, които да сочат към дестабилизация на взаимоотношенията ни с партньорите от РБ като цяло. Пак казвам, ние ги приемаме като цялостна политическа формация, която, колкото и да е сложно, трябва да заяви своята позиция. Смятам, че личните решения няма да доведат до промяна на взаимоотношенията между политическите формирования.

 

- Броени дни остават до коледната ваканция на Народното събрание. Какво остава да се свърши в пленарната зала?

 

- Програмата ни ще бъде свръхнатоварена, не само заради третото четене на конституционните промени. Следващата седмица със сигурност ще имаме и извънредно заседание заради второто четене на Кодекса за застраховането. Приоритетни ще бъдат и законопроекти, по които има становища на Европейската комисия с изискване да коригираме законодателството си в определен срок.

 

< Назад