Начало » Новини » Интервюта » Владимир Уручев : Аз съм за ядрена енергетика в България, но АЕЦ Белене - не, не и сега

05.11.2012

Владимир Уручев : Аз съм за ядрена енергетика в България, но АЕЦ Белене - не, не и сега

Отзвук : Г-н Уручев, неотдавна депутатът Димчо Михалевски съобщи, че яз. "Мадан" отпада от проекта "Горна Арда" заради скъпоструващото трасе Смолян-Кърджали, което трябва да се изгради наново, тъй като сега съществуващото ще остане на язовирното дъно. Вие с каква информация разполагате за този проект?

Владимир Уручев : В момента върви проектиране, т. нар. икономически анализ и всички опции се разглеждат. Все още нищо не е отпаднало. Както е казал Михалевски - най-вероятно и такава опция се разглежда, но е твърде рано да се каже какъв ще е крайният вариант. Това е един твърде скъп проект. Инвестицията в него е толкова голяма, че всеки инвеститор ще търси оптималните решения. Освен чисто енергийни цели, този проект има и социални цели.

Отзвук : После ще се предложи на обществено обсъждане за въздействието му върху околната среда, дали тогава ще може да се направи промяна или не?

Владимир Уручев : При обсъждането на ОВОС няма как да се промени проектът - в смисъл да я има ли дадена част, или не. Може би ще се направи обществено обсъждане на този проект във всички общини, които засяга, но не от гледна точка околна среда, а за неговите социални измерения. Въпреки че това го няма като изискване на закона, е добра практика в много страни. Тогава може да се въздейства върху инвеститора. Проектът все пак не е изцяло частен, има и държавно участие. Държавата е в състояние да наложи и друго решение.

Отзвук : Според Вас кога реално може да започне изграждането на каскада "Горна Арда?

Владимир Уручев : Съгласно плановете, които съм гледал тази пролет - през 2014 г. Проектира се изцяло наново заради промяна в нормативните изисквания, заради необходимостта от нови технико-икономически и социални анализи, тъй като ситуацията е коренно променена спрямо решенията, които са се вземали преди 10-15 г.

Отзвук : Възникнаха поредица от протести на производителите на възобновяема енергия. Смятате ли ги за справедливи?

Владимир Уручев : Въпросът е многопластов. От една страна държавата направи много, за да привлече инвеститори във възобновяемата енергия. При това с едни от най-либералните закони в целия ЕС, които осигуряват много сериозни печалби на инвеститорите. Страната ни е на много добра позиция от гледна точка на слънцегреене и вятър. От друга страна обаче много голямото количество на възобновяема енергия, за съжаление, все още е скъпа и неминуемо се отразява върху цената на електроенергията за населението. Имаше едно положение на цените от 1 юли, при което отново имаше протести. Тогава бяха заради повишаването на цената, голяма част от която се дължеше именно на присъединяване на възобновяема енергия. Оказа се, че има и разходи при възобновяемата енергия, които не са могли да бъдат включени в самото начало. Така че от 1 септември беше въведена една диференцирана такса за достъп до системата на ВЕИ, която донякъде отразява тези допълнителни разходи. За съжаление, те са истински и някой трябва да ги плаща - или производителят на енергия, или крайният потребител. Ще видим какво ще каже Европейската комисия, защото и тя е сезирана. Ще видим как ще се произнесе и българският Върховен административен съд. Но това са разходи, които трябва някой да плати - ако не са производителите, ще е населението. Иначе ще фалират и електроразпределителните дружества, и НЕК. Казусът е доста сложен.

Отзвук : Някой грешка ли е направил, която сега излиза наяве?

Владимир Уручев : Най-вероятно се е получило така, че към 1 юли, когато ДКЕВР е определяла цената на тока, към нея са били подадени количества на ВЕИ, които ще бъдат присъединени, но не са съответствали на крайната истина. Крайната истина се е появила буквално след 1 юли. Всички знаем, че последните две седмици тогава имаше огромен бум на присъединяване и ситуацията излезе от контрол. Идеята на това бързо присъединяване беше производителите на ВЕИ да вземат високата цена на електроенергията и да си осигурят печалби. Трудно е да се каже дали е било грешка или нелепо стечение на обстоятелства. Но при всички положения повишението на цената на тока или по-точно делът, който беше предвиден за ВЕИ, не покрива всички разходи на енергосистемата за управление на тези ВЕИ.

Отзвук : Вашето лично мнение за референдума за АЕЦ "Белене" какво е?

Владимир Уручев : Личното ми мнение е, че референдум трябва да има. Смятам, че по принцип с референдуми трябва да се решават такива въпроси. Ако преди години беше направен референдум за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", нямаше да ги затворим. Това е абсолютно сигурно. Зад решенията на политиците трябва да стои мнението на народа. Около проекта за АЕЦ "Белене" се насъбраха твърде много противоречия. Отговорът на хората - и "да", и "не", е изключително лош, ако от въпроса не бе премахнато конкретното АЕЦ "Белене". Ще дам пример - ако АЕЦ "Белене" се изграждаше така, както беше планирано, през 2013 г. трябваше да имаме единия блок, а през 2014-а - другия. Ако имаме 2 000 мегавата повече електроенергия в България, които не са евтини, докато се изплати централата, тези 2 000 мегавата щяха да изместят други 2 000 мегавата от нашата енергийна система. Това щеше да е или АЕЦ "Козлодуй", или някои от блоковете на "Марица - Изток". И щяха да се изместят държавните - частните не можем да ги спрем, защото имаме дългосрочни договори. Тоест за нова ядрена централа не е толкова просто да кажем: "Започваме да строим", построяваме я и се радваме все едно, че сме направили паметник. Тя трябва много сериозно да работи, да се връщат капиталите, в случая - чужди. А и тази централа ще трябва да измести други български централи. За да ги накараме да спрат обаче, означава 10-ки хиляди хора на улицата, означава дестабилизация. Като гледам до 2020-2025 г. това, което планират останалите държави като Чехия, Унгария, Полша - всички запазват конвенционалната енергетика, най-вече въглищната. Едва след 10 г. ще стане ясно дали ще има технологии, които да улавят въглеродния диоксид от въглищните централи и дали те ще са икономически приложими. Така че аз съм "за" референдум, но не трябва да има конкретен проект. И съм "за" ядрената енергетика като едно от направленията, на които ще се опре нашето енергийно бъдеще.

Отзвук : Тоест Вие как ще гласувате на референдума?

Владимир Уручев : Ще гласувам твърдо "за" на въпроса "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Ако е конкретен проект, това означава, че буквално в рамките на няколко месеца по закон ще трябва да се резолира. Но е важно да има окончателното виждане на населението. Важно е даже не самото гласуване, а аргументацията "за" или "против" конкретния въпрос. Има доста сериозна група, които са против ядрената енергетика. Нека да се види кой какви аргументи има.

Отзвук : Общественият интерес към отварянето на пътя към Гърция през Рудозем не е намалял, макар че управляващите спряха да говорят за него с такъв интензитет, както преди няколко години. Вие в Европейския парламент (ЕП) обсъждали ли сте този въпрос?

Владимир Уручев : В ЕП толкова конкретни обекти не се обсъждат. Но той попада в един трансевропейски коридор и рано или късно ще влезе на обсъждане не от политическа гледна точка, а дали е достатъчно ефективен или не. ЕП изключително много подкрепя обвързването между нейни членове с пътни, железопътни, енергийни, газови връзки и др. Стремежът е да се използва мощта на голямата Европа срещу световни тенденции и предизвикателства от трети страни, които набират мощ. Въпросът е, че всички големи проекти струват много пари. Частта на нашите съседи, за която трябва да се осигури европейско финансиране, е трудно осъществима, тъй като те нямат собствени пари за инвестиции. Предстоят им поне още 1-2 тежки години със съкращаване на разходи. Това, че не се говори в публичното пространство, не означава, че е престанало да се говори на други нива, където се вземат решенията. Всеки път между наши делегации - парламентарни или правителствени, поставяме тези въпроси. Те са жизнено важни и трябва да намерят час по-скоро решение, защото е изключително важно за бизнеса. Има една тенденция големите държави в Европа да изнасят производства в периферията, най-вече в Източна и Югоизточна Европа, където работната сила не е толкова скъпа. Но за да построят заводи и фабрики именно в места, които са отдалечени, със специфични условия като Смолянския регион, инвеститорите искат да има готова инфраструктура. Това, което произвеждат, трябва незабавно да се изнася, защото не е за местен пазар. Една от големите причини в Смолянския регион да нямаме такива заводи е, че нямаме добри пътища за продукцията да стига бързо до пристнища, гари, аерогари. Неслучайно сега толкова се залага на инфраструктурата. Нищо, че говорят: "Магистралите не хранят" - всички виждат, че са нужни. Без да мине този етап е изключително трудно да се очаква, че в тази страна ще тръгне да се развива някакъв по-сериозен, по-мощен бизнес и ще мине на по-високо ниво в Европа.

Отзвук : А когато си говорите с колегите Ви от Гърция за този път, те какво казват в неофициални разговори?

Владимир Уручев : Единственото голямо ограничение е липсата на пари. Явно е тежка ситуацията в Гърция. Те подкрепят тези връзки. Сигурно има някакво бизнес лобиране да не се правят други връзки, защото това ще попречи на бизнеса им. Или - да се правят връзки в конкретни райони, за да се развива бизнесът им. Такова лобиране е нормално от гледна точка на големи групи население, а не на отделни хора.

Отзвук : Този път беше огледален проект по ФАР-ТГС. Ние го направихме, а те - не. Не смятате ли, че ако беше обратното, щеше спрямо нас да последва някаква санкция, че не изпълняваме ангажименти. А спрямо тях няма санкция. Това редно ли е?

Владимир Уручев : Не зная какви са договорите - дали трябва да има санкции или не. Трудно ми е да коментирам без да имам информация от историята на този проект от другата страна на границата. Но хубаво е това да се разследва, защото ако е нещо сериозно, което е препятствало, накарало гръцката страна да не прави някакви сериозни усилия, да не прави нещо, то трябва да бъде преодоляно по някакъв начин. Със сигурност си струва това да се разследва - защо не се прави или защо толкова малко е направено.

Отзвук : По време на приемните Ви в нашата област задавани ли са Ви такива въпроси, които Вие да поставите пред ЕП?

Владимир Уручев : Повечето от въпросите са към българската управляваща система - местна, регионална, национална. Но въпросът за отношението към високопланинските труднодостъпни региони не намираха достатъчно правилно внимание от европейските институции. То се виждаше и в плановете, и в бюджетните програми, и в директивите за селското стопанство и околната среда. Тук, в Родопите, многократно са ми го поставяли, а също и в Стара планина. Обсъждахме го в ЕП. Оказа се, че е така и в другите европейски страни. Създадена беше една група, която се поведе от италиански депутат. Тя има много хубави предложения, включително и за специфично финансиране. Изпратени са до Еврокомисията и най-вероятно ще залегнат в новата годишна финансова рамка 2014-2020 г. Няма как тези региони да са сравними с равнината и отношението от страна на държавата да бъде еднакво.

< Назад

Последни публикации