Милена Дамянова: Новият Закон за образованието трябва да бъде приет до края на 2015 година

Медия: „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Фокус: Какво представлява Гражданското образование и как трябва то да се включи в образователната програма?

Милена Дамянова: Това е дебат, който се води от доста години, и в момента Гражданското образование и гражданските компетенции са интегрирани в учебното съдържание по всички учебни предмети. Но виждаме, че този начин на поднасяне на учебното съдържание и този начин на преподаване, на изучаване на Гражданското образование не дава резултатите, които бихме желали. Затова, според нас, е добре да се направи една следваща крачка и Гражданското образование да бъде отделено за изучаване като отделен предмет. Предвижда се това да се случва в 11 и 12 клас, но обмисляме и такава възможност, освен в часовете по ЗИП и СИП до 12 клас, да помислим да го отделим като задължителен предмет. Мисля, че гражданската компетентност е изключително важна, предвид участието на гражданите и на последните избори. В крайна сметка участието на изборите се определя и от гражданската активност. Ако искаме гражданско участие, ако искаме младите хора да се интересуват от това какво се случва около тях, в тяхната страна, ако искаме те да участват във вземането на решения, трябва да ги мотивираме. Мисля, че Гражданското образование е една добра възможност.

Фокус: Какви са темите, които биха се изучавали по този предмет? Говорим за чисто административни структури, да кажем работа на парламента и правителство, или нещо друго?

Милена Дамянова: Изучават се много неща. Аз не бих наблегнала само на изучаването на това каква е ролята на изпълнителната власт, каква е ролята на съдебната власт, каква ролята на законодателната власт. Това съществува като теми и в момента. По-важното е обаче как тези млади хора успяват да видят себе си като активни граждани, включват ли се те достатъчно активно в различни анкети, вземат ли отношение по различни теми, участват ли в дебати, интересуват ли се. Например в петък в Силистра имаше един форум диалог с младите хора и проведохме една добра дискусия с ученици, със студенти от града. Имаше отговори като „Това не ме интересува“, „Нямам мнение по този въпрос“. Хубаво е младите хора в България да имат мнение по всички въпроси, да защитават тези, да аргументират своите тези и това е много важна част от Гражданското образование. Не бива да си представяме, че то включва единствено само теорията и теоретичните познания за различните институции. Пак казвам, това го има и в момента. Като виждаме резултатите на практика после, това, което трябва да видим като гражданко участие, не се случва. Още повече, че когато човек изпраща жалби по дадени проблеми, той много често адресира в писмото си президента, председателя на НС, комисиите, министъра. Това са също много важни умения. Когато имаме проблем, трябва да знаем към кого да отнесем този проблем, за да получим по възможно най-бързия начин решение или предложение за решение.

Фокус: Вие отбелязахте, че много от децата, с които сте се срещнали в последните дни, изказват липса на интерес към конкретни теми. Неотдавна Вие представихте резултати от изследване, според което резултатът на българските осмокласници е под средното ниво. Т.е. проблемът започва преди гимназията, където предвиждате да се изучва „Гражданско образование“. Къде е пропускът?

Милена Дамянова: Проблемът по принцип е и в учебното съдържание. Между другото изследването за Гражданското образование е правено в България през 2009 г. От тогава до сега няма такова изследване, но резултатите и в това изследване на българските ученици са доста под средните резултати на държавите, които са участвали в него. Аз искам само да подчертая, че имаше и много млади хора, които бяха граждански активни, които имаха мнение. Така че наистина можем да ги разделим на 50 на 50. Но това не означава, че така трябва да продължим по същия начин, защото в крайна сметка виждаме, че когато завършат училище, като че ли желанието за активно участие вече не е чак толкова голямо. И пак се връщам на учебните програми – много е важно много по-бързо те да се актуализират, да се осъвремени учебното съдържание, да се насочи към компетентности, към практически умения. Мисля, че ГЕРБ постави една добра основа по този въпрос и в това отношение. Очаквам от министерството час по-скоро да час по скоро да рестартира дебата по учебните програми, защото на практика това е една съществена част от реформата, за която всички говорим.

Фокус: И тази реформа предполагам, че включва и една идея, която Вие преди в нашия ефир сте защитавали – дуалното образование. Планирате ли да направите стъпки към реализирането му?

Милена Дамянова: Нека да кажем, че измененията в Закона за професионалното образование и обучение бяха направени в края на предходния мандат. Министерството трябва да разработи наредбите, които са заложени в този законопроект. В този смисъл комисията ще инициира изслушване на министъра на образованието по въпроса за това до къде са стигнали с разработването на тази наредби, какво още е необходимо. Факт е, обаче, че в законопроекта, които ние сме внесли, също съществува текста за дуално обучение. И това няма как да бъде по по-различен начин, защото за да се случи дуалното обучение така, както бихме искали, трябва да имаме заложена основа и в основния закон, т.е. в Закона за предучилищното и училищното образование.

Фокус: Т.е., ако правилно ви разбирам, ще има наченки на дуално образование и в по-ранна възраст. Така ли?

Милена Дамянова: Не, не бих казала. Дуалното обучение се отнася само за професионалните гимназии, второ – то се случва в 11 и 12 клас. Така го записахме с колегите от Комисията в рамките на 42-то НС. В 11 и 12 клас тогава, когато учениците вече получават възможност за тясно профилирано обучение, за обучение за изучаване на професия с много повече часове, тогава вече има възможност и за това дуално обучение. В никакъв случай няма как то да се случи в класовете в 8, 9, 10 клас. Това не е и практика в Германия, от чийто опит сме взаимствали с измененията в Закона за професионалното образование и обучение.

Фокус: В какъв срок планирате новият Закон за образованието да стане реалност – доколкото може да се правят такива планове?

Милена Дамянова: Аз не мога да предвидя как ще вървят дебатите в Комисията по образованието, но това трябва да се случи скоро. Защото само преди 2 седмици имаме отново мониторингов доклад от Брюксел за образованието и обучението в България. Отново имаме препоръка този законопроект да бъде приет най-късно през 2015 г. Обемен е законът. В рамките на 41-то НС се разглежда около 8 месеца. Едва ли това ще се случи за по-кратко време и в 43-то НС, но с колегите ще положим максимални усилия, защото загубихме много време за образованието. Две години знаете, че нямахме абсолютно никакво движение в тази посока. Неколкократно бяха отправяни препоръки от страна на европейските институции към България. В края на 2013 г. имаше изключително критичен доклад именно заради липсата на реформи в сферата на образованието. Аз се надявам законът да бъде приет и да бъде подкрепен от другите парламентарни групи, защото подкрепата за законопроекта ще означава на практика подкрепа за реални реформи в образованието. А мисля, че това желаем всички. Ако този законопроект стане факт, той ще влезе в сила от учебната 2016-2017 година. Сами разбирате, че хоризонтът на една образователна реформа е 12 години, т.е. един випуск. Първият випуск, който ще завърши по изцяло нов закон, по изцяло нови правила ще завърши през 2029 година. Така че нямаме повече време. Крайно време е да спрем само да четем докладите на ЕК, докладите на Световна банка, анализите на международните изследвания по грамотност и като че ли само да регистрираме констатациите, че българските ученици не умеят да анализират, да използват информация. Имаме голям брой млади хора, които нямат завършено основно образование. Учителите, директорите, родителите свършиха своята работа, сега е наш ред – на политиците, на народните представители да покажем, че имаме воля да направим реформа в България.

< Назад