Tweet

Милена Дамянова, ГЕРБ: Потребностите на бизнеса се променят и налагат реформи в образованието

Медия: Радио „Фокус“.

Водещ: Председателят на Комисията по образование и наука в парламента Милена Дамянова от ГЕРБ ще проведе работна среща с Български форум на бизнес лидерите. Темата на събитието е „Силната и конкурентоспособна образователно система – ключ към дългосрочното развитие на икономиката и просперитета на обществото“. Конкурентоспособна ли е образователната система у нас? Тези и други въпроси ще зададем в следващите минути на Милена Дамянова – председател на Комисията по наука и образование. Добро утро. 
Милена Дамянова Добро утро. 
Водещ: Конкурентоспособна ли е образователната система у нас и намират ли реализация и работа в бизнеса учениците след завършване на своето образование? 
Милена Дамянова Ако беше толкова конкурентноспособна, колкото ни се иска на всички, нямаше да ни се налага да правим реформи, както в средното, така и във висшето образование. По отношение на конкурентоспособността смятам, че българските политици сме длъжници на младите хора в България, защото знаете, че реформата в предучилищното и училищното образование, например, се отлага вече повече от 2 десетилетия. Българските ученици учат по закон, който е приет през 1991 година, а потребностите на бизнеса през XXI век, през 2015 година са твърде различни. Затова и ние настояваме и бързаме със Закона за предучилищното и училищното образование и настояваме той да бъде приет час по-скоро, защото забавянето му се отразява негативно върху поколения напред. И тук бих искала да подчертая, че чрез този Закон политическа партия ГЕРБ изпълнява ангажимента си пред гражданите за провеждане на модерна образователна политика, която да е в основата на икономическото развитие и растеж. И в този смисъл е и днешната ни среща с бизнеса, защото когато говорим за икономическо развитие и растеж, няма как тази реформа и всичко, което се предлага като политики и мерки, да не бъде съобразено с потребителите, с потребностите на пазара на труда. 
Водещ: Кои са основните акценти в готвените промени в Закона за предучилищното и училищното образование? 
Милена Дамянова Аз бих искала да се спра, тъй като наистина вече доста време говорим и за основните акценти, и за основните моменти в този законопроект, но бих искала да поставя фокуса именно върху икономическото развитие и върху ефекта от новия закон върху икономическото развитие и растежа на България. От една страна, той ще гарантира повишаване на качеството и ефективността на образованието и обучението. За първи път в законопроекта се поставят изисквания за умения, които учениците да усвояват. Тук имам предвид уменията, които са необходими на бизнеса в XXI век, а именно инициативност, предприемчивост, креативност, изграждане на адекватни практически умения като работа в екип, критично мислене, дигитални компетентности – това са все изискванията, които поставя бизнеса от няколко години. Разбира се, трябва да почертая, че тези компетенции ще бъдат основата за разработването на новите учебни програми и тук трябва и министерството да премине в малко по-активна позиция и да рестартира публичния дебат по новите учебни програми, за да имаме и нови учебници. На практика, учебните програми са тези, които пък ще гарантират усвояването на тези умения и след това използването им в практиката и реализацията на младите хора. Нещо,което е също много важно , това е кариерното ориентиране. Също много важен акцент в законопроекта за предучилищното и училищното образование. От 1-ви клас децата ще имат възможност да се запознават с различните професии и да изучават и съответно да виждат на практика хубавите страни на всяка една професия, да се запознаят отблизо с нея, така че да направят и по-късно в своя живот своя мотивиран избор. Това е нещо, което е изключително важно и за мотивацията за учене на учениците и за мотивацията им за работа, защото преди съвсем кратко време имаше едно изследване за младите хора в България, не само за реализацията, за техните занимания. Имаше голям процент от млади хора, които в момента, ако се сещате, нито се обучават в университет, нито пък работят, което изключително много се дължи на липсата на мотивация, липсата на умения и нагласа за учене през целия живот и за непрекъснато самоусъвършенстване. Друг много важен акцент е подобряване на връзката между средното и висшето образование от една страна, както и на връзката между средното образование и пазара на труда, от друга. Това ще се случи чрез разделянето на гимназиалната степен на два етапа. Във вторият етап, именно в 11-ти и 12-ти клас, ние даваме възможност училищата да разработват учебните си програми заедно с бизнеса и с висшите училища. Именно в тези последни два класа учениците ще получат възможност да изберат и да изучават основно профила, в който след това ще продължат да се развиват или пък професията, която са си избрали да практикуват след училище. Регламентира се дуалното обучение в професионалното образование. Знаете, че миналата година бяха направени поправки в Закона за професионалното образование и обучение именно в тази посока, но без основния закон, без това да е регламентирано в Закон за предучилищното и училищното образование, дуалното обучение в България няма как да се случи. Въвежда се, освен това, система за управление на качеството в училищата и детските градини – съвършен нов момент също. 
Водещ: Част от промените предвиждат училищата и детските градини да получат външна оценка за качеството, което да влияе за отпускането на допълнителни средства. Кой ще прави тази оценка? По какви критерии ще се прави тя и Как точно ще повлияе това на бюджета на учебните заведения? 
Милена Дамянова Предвидили сме тази външна оценка – т.нар. „инспектиране“ да се прави от независим инспекторат. Казвам независим, защото е предвидели той да бъде към Министерския съвет. Такива модели в изключително много държави, да не кажа вече може би във всички държави в Европейския съюз, в САЩ. Към този инспекторат ще има както вътрешни инспектори, които ще бъдат като постоянни експерти към нея, така и външни инспектори, които ще се включват в различни оценки на различните детски градини и училища. Критериите, по които ще се извършва тази оценка, са насочени в посока на обхващане на всички възможни фактори, които оказват влияние върху качеството на образователния процес. Именно ще се отчитат демографски, географски фактори и всички други индикатори, които оказват влияние върху качеството на образователния процес, като квалификация на учителите, мотивация на учениците, работа с родителите, управление на детската градина и училището, като е предвидено училищата и детските градини, които имат ниски образователни резултати, като тук се отчита и т.нар. „добавена стойност“ при извършването на външните оценявания и държавните зрелостни изпити. Предвидено тези детски градини и училищата, които имат ниски образователни резултати, да получават допълнително средства, които съответно ще подобрят и ще бъдат насочени към преодоляване на дефицитите, които са установени при тази външна оценка. А училищата и детските градини с високи резултати, с добра оценка от инспектирането, ще получават средства, които ще могат да изразходват за каквото преценят заедно с педагогическия съвет и с обществения съвет, което също е една новост в училищата и детските градини. Това стимул на училищата и на детските градини наистина да работят за по-добро качество на обучението, да работят за квалификация на учителите, да работят за мотивация на учениците – нещо, което ще гарантира и качество и конкурентоспособност на образованието ни. 
Водещ: Вие споменахте, че един от аспектите, заложени в законопроекта, ще даде свобода на учителите да избират учебници. Това ще подобри ли качеството на образованието и ще бъде ли улеснена работата на учителите? 
Милена Дамянова Категорично, защото международните изследвания по грамотност, докладите на Световната банка доказват, че там, където учителите имат възможност да избират от по-голям брой учебници, там, където имат възможност да избират методите, с които да преподават, дори ако искате, учебните програми, по които да работят, там резултатите на учениците са много по-добри, отколкото в държавите, в които учителите са поставени в рамка. Такава е и нашата амбиция. Считаме, че българският учител не бива да бъде поставен в рамка и не го заслужава, още повече, че от него държавата очаква много. Винаги учителят е във фокуса на вниманието, когато става въпрос за грамотност на учениците, за резултати, за конкурентоспособност на образователната система. И в този смисъл, ние сме категорични, че той трябва да получи възможност, както своите колеги от европейските държави, да работи по начина, по който той прецени, че е най-добре за неговите ученици. Разбира се, това означава и промяна в начина на подготовка и избиране на учебниците. Предвидили сме срок от 12 месеца за тяхното разработване и достатъчно време, в което учителите да имат възможност да се запознаят с всички проекти на учебници, за да могат да направят своя най-добър и информиран избор – нещо, което към момента чисто като процедура, не се случва. 
Албена ИВАНОВА

< Назад

Tweet