20.09.2022

Цвета Караянчева: Ефектът от „Промяната“ - празни приказки и празни хладилници

Идва зима, в магазина е скъпотия, а дървата за огрев гонят 200 лева кубика, жалват се хората по селата в Кърджалийско пред водата на листата на ГЕРБ Цвета Караянчева и кандидатите за народни представители. Дядо Садула от Стремци слуша от сутрин до вечер да се тръби за ръста на пенсиите, а на него парите му стигат за има-няма и седмица. Повече от 20 години е бил на държавна служба, видял е всякакви люде и знае, че няма файда от политици дето ходят само по жълтите павета и не милеят за родния си край. Говори за децата и внуците, разпилени по градовете, за зеленчуците по двора, които продължават да хранят семействата на село и за онова орехово дърво, от което ръцете му са почернели. Демографска криза, криза с дървата, с бензина, със строителните материали….свят кризи ни сполетяха, споделят хората в Стремци, докато си пият сутрешното кафе и пресмятат стотинките за хляба. Пред такива като тях човек си разголва душата като на изповед, защото житейската им мъдрост е неподправена, истинска, земна. Не заслужават да са „опитни зайци“ на управници с вносни дипломи, дето „разбъркаха“ държавата, казва Цвета Караянчева, водач на листата на ГЕРБ-СДС за Кърджали. Обезсърчени са хората и в село Горна Крепост. Усещат кризата по джоба си, по сметката за тока и касовата бележка в магазина. Живеят на кредит. Помнят с добро времената, когато хлябът беше левче, а кубик дърва – 80 лева. Сега и храната на масата, и топлото за зимата струват двойно. Оплакват се, че дървата са скъпи, а доставките закъсняват. „Разбирам ви, отговаря  Караянчева. Горските стопанства не подсигуриха дърва за местното население, не организираха навреме търговете и вместо за домакинствата се погрижиха първо за бизнеса. Затова хората на село сега са принудени да плащат по 150-180 лева за кубик дърва, при все, че живеят до гората. Това е ефекта на промяната в реални условия – много шум за нищо. Празни приказки и празни хладилници“. В селската кръчма в Калоянци настроението също е минорно. Хората са изгубили доверие във властта - и в местната, и в централната. Идва зима, цените скачат, проблемите се трупат, държавата нехае. Възрастните чакат топъл обяд, за младите няма работа. Лесно се обезверяват. „Вече 15 г съм на терен и се боря за достоен живот и право на свободен избор на всички честни и трудолюбиви хора в Родопите, които не искат да бъдат лъгани и манипулирани. Капка по капка пробихме стената от недоверие, за да можем днес гордо да стъпим във всяко кърджалийско село. Сещам се за клишето "София не е България". Крайно време е да го разберат и политиците от "Промяната".

< Назад