02.03.2016

Вицеадмирал Пламен Манушев: Трябва да използваме потенциала на армията си, за да решим проблема с навлизането на мигранти у нас

Медия: Радио „Фокус“

Вицеадмирал Пламен Манушев, народен представител от ГЕРБ, член на парламентарната комисия по отбрана, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: С единодушие депутатите гласуваха българската армия да защитава границата на страната ни при възникнала необходимост заради бежански поток, насочен към България. Опозицията обвини управляващите, че изпраща армията с тояги на границата. В гласувания текст обаче няма посочено изискване армията да бъде без оръжие. От своя страна военният министър Николай Ненчев обясни в последните дни, че войниците ще бъдат въоръжени с личното си оръжие, а командването им ще поеме МВР. Вицеадмирал Манушев, трябва ли армията ни да се включи в охраната на границата ни във връзка с очакваната вълна мигранти заради затоплянето на времето и струпването на хора по границите както с Турция, така и с Гърция?
Пламен Манушев: Смятам, че трябва и това беше направено с поправката в закона. Но аз смятам, че държавата България трябва да използва ресурса, който има, за да реши задачите пред нея. А сега кризата – мигрантската и бежанската, е много сериозна и няма да е нормално, ако ние не си използваме потенциала, който има държавата като такава. Един сериозен такъв потенциал е българската армия, за да допринесе за охраната на границата. Тоест да участва и тя заедно с Министерство на вътрешните работи, така че е много правилно решението. Затова и има пълен консенсус, виждате, всички политически сили го подкрепиха.
Водещ: По какъв начин обаче трябва да се случи това, за да не се обтегнат отношенията със съседите съответно?
Пламен Манушев: Не вярвам да се обтегнат. В тази криза, която съществува, бежанска и мигрантска, всички държави разбират и вярвам, нито Гърция, нито Турция ще си помисли, че ще пращаме войска да ги заплашваме или да представляваме някаква заплаха. Смятам, че това са инсинуации. Кризата е общоевропейска, така че тя засяга не само нас като членове на Европейския съюз (ЕС), засяга и Турция, така че съм абсолютно убеден, че това е най-малкият проблем, който може да имаме. Армията отива, за да решава проблем, който е изключително сериозен за всички държави от региона и за целия ЕС.
Водещ: Вицеадмирал Манушев, неслучайно споменах в началото на нашия разговор за въоръжението на войниците, които евентуално ще бъдат разположени по границата и затова кой ще поеме командването им. Остават отворени тези сериозни въпроси. Дайте ни повече разяснение, така че да разсеем съмненията, които бяха посяти в последните дни.
Пламен Манушев: Армията ще си бъде с оръжието. Няма как да отиде със сопи там, както някои казват. Това е изключено. Струва ми се, че стана някакво неразбиране и се насади едно мнение, че някой казал, че тя ще отиде без оръжие. Няма нищо такова. Струва ми се, че заблудата идва от това, че самите методики за спиране на масово навлизане на бежанци, особено на КПП-тата, където е непосредственият контакт с бежанците, тълпата навлиза, там сигурно няма да имат оръжие тези войници. Те ще разполагат с щитове и палки. Оръжието ще си го имат тези, които са зад тях. То ще има сигурно и техника. Имаме достатъчно добро професионално ръководство на армията, а също така и на МВР да го решат това нещо и да се уреди с акт на Министерски съвет как ще изглежда, как ще си взаимодействат тези структури, кой къде ще бъде. Така че смятам, че не е проблем това.
Водещ: След като почти получи разрешение проблемът с фермерите на българо-гръцката граница, излезе наяве друг проблем в южната ни съседка – огромен брой мигранти стоят в изчаквателна позиция в Гърция, за да поемат към сърцето на Европа. Настъпи ли моментът, в който страната ни сериозно трябва да се замисли за изграждане на ограда по линията Македония – България, също така за доизграждането на оградата с Турция?
Пламен Манушев: Не. Ако започнем така да строим огради всеки ден в някакви направления, не. Аз смятам, че трябва сериозно да се замислим ние на Балканите и в ЕС, за да решим проблема. Тоест да се реши как ще опазим границите и как ще ги охраняваме. Сега да започнем да строим ограда ще е много така екзотично. С Турция трябва да си довършим оградата. Там е дълготрайно, там се очаква и наистина много сериозно да стане положението, ако по-големи групи тръгнат от тези милиони, които има в Турция. За Македония трябва да се организираме и първо да се разберем със съседите какво правим, да се разбере ЕС какво прави с тези натрупаните, които бягат от македонската на албанската граница и може да тръгнат и към нашата, и да се създаде организация. Много сериозна работа се върши в Министерство на отбраната и от военното ръководство на отбраната. Вече са определени войсковите формирования, които ще участват. Започва тяхната подготовка, оборудването им е много спешно. Аз смятам, че вземаме на време мерки и се надявам също така този въпрос да бъде разрешен със започването на примирието от 27, което, макар че се нарушава, все пак е някакво добро начало и започва да отслабва натискът. А тези хора, които са близо около границата на Сирия, се надявам, ако там се успокои, те да се върнат, не да тръгнат насам. А след това да се справим по-лесно с икономическите имигранти.
Водещ: Вицеадмирал Манушев, как оценявате възобновяването на отчета на младежите над 18 години за военна служба?
Пламен Манушев: Смятам, че е излишно това и само създаде сериозно напрежение. Не е необходимо това нещо, тъй като няма да даде нищо, според мен. Воденето на отчет на тези младежи от 18 до 32 години няма да ни даде нищо, освен къде са родени и да водим едни списъци или някаква база данни, тъй като нито знаем къде са те, нито може да се следи това нещо. Аз съм убеден, че не е необходимо такова огромно количество водене на отчет. Въпросът може да бъде решен с нуждата от млади хора за водене на отчет за запаса, резерва, но запаса от българската армия. На доброволен принцип има такива вече започнали действия. Има достатъчно желаещи хора, които, ако по желание отидат да си свършат, да изкарат такава подготовка, ще бъде решено колко време, те могат да бъдат водени на отчет. И това количество, което има сега водено на отчет, макар че вече около 30 години и нагоре, то също е много повече, отколкото е необходимо за запас на българската армия.
Водещ: И още една важна тема, вицеадмирал Манушев. Анализаторите, както и вашите колеги в Народното събрание (НС), се съгласяват, че най-добрият начин да прекъсне преселението към централна Европа е да се спрат сраженията в Сирия. Станахме свидетели на примирие в края на седмицата, но часове след обявяването му въздушните удари над Алепо продължиха. Защо това примирие се нарушава?
Пламен Манушев: Аз дадох едно интервю за вас, когато това нещо беше решено да се случи и още тогава казах, че не съм голям оптимист, че ще стане, тъй като познаваме ситуацията. И хората, и страните, които участват в това примирие сигурно ще се използват от Башар Асад да си оправи някои позиции и да вземе нещо, сигурно. Но като идея е добро, като генерална позиция е много добро и дано се случи. Така беше и с примирието в Украйна. Виждате нарушава се, някой бърза да вземе нещо докато още не е тръгнало да действа това примирие, друг иска да го провокира. Не може да очакваме от първия ден да стане, тъй като страните тук не са определени ясно. Не се знае точно на кого може да въздействат Съединените щати, на кого може да въздейства, на кои въоръжени групировки Русия. Те не се и подчиняват толкова. Те понякога се бият помежду си. „Ислямска държава“ е размита между тях и не може точно да се определи затова, но се надявам, че ще започне да работи полека. Ако има волята наистина това нещо да се случи, аз смятам че ще стане. Наистина спирането на бежанската криза и вълна е с решаването на проблема в Сирия и омиротворяване на държавата.
Радина ХРИСТОВА

< Назад