18.03.2021

Вежди Рашидов: Ще работя Пловдив да е световна културна дестинация

Медия: Пловдив-онлайн

Г-н Рашидов, какво провокира един човек на изкуството, при това успял, да се захване с политика, че и доста време да остане в активната политика?

 

Повярвах си, че освен това, което създавам в моето ателие и благодарение на което 60 години живея, гледам своето семейство и отдавам всичките си емоции, едновременно с това си повярвах, че мога да помогна и на общото. Познавайки амбициозността, градивното мислене, силното желание за работа на премиера Борисов, приех да бъда част от този екип с ясната мисъл да създадем онези необходими предпоставки и промени, които да дадат на българската култура и духовност възможност да се развива. Хвърлих се в политиката, знаейки че много министри се задоволяваха само с пагона на честта, а моето желание беше да направя неща, които хората да могат да виждат. Днес спокойно мога да ви кажа и да ви изброя  всичко това, което успях да създам – ремонти на театри, нови музеи, разкриване на археология от Плиска до Ларгото, обновяване на училища по изкуствата, издигане авторитета на българската култура в най-големите световни музеи като Пол Гети, Лувъра, Уфици, Третяковската галерия и още много други. Разнасяхме славата на българското певческо изкуство от Москва през Фюсен до Япония. След 120 години възкресихме уникалната желязна църква „Свети Стефан” в Истанбул, върнахме си екзархийските имоти там – всичко това ме кара да живея с чувството, че съм бил полезен на българската държава, в която съм се родил, живея и ще умра. Естествено е като човек за това да получа своята оценка, но старите български поговорки казват, че никой не е пророк в собствената си държава… И въпреки това имам спокойствието и вярата, че поне нещо и от мен е създадено.

 

Как сменихме Кърджали с Пловдив, или по-скоро – защо?

 

Интересен въпрос. Вече живеех с чувството, че тези години назад са забравени. Истината е, че  по тогавашната избирателна система Кърджали бе бастионът на една единствена партия. Вземането на място в града беше станало мечта на много други партии, защото бяха необходими 19 500 гласа за депутатско място. Това значеше, че трябва да бъдат отнети гласове от ДПС, като бъдат  спечелени хората и тяхното доверие. Моето желание бе провокирано от това да получа заглавие, че „Бастионът на Доган се пропука”. И аз го получих. Днес госпожа Караянчева работи добре със структурите в града и района, спокойно ще защити отново своето място с пълното уважение и респект към нея от хората, които я подкрепят. Истината е, че тя направи много и добри неща за града и областта. А колкото до избора ми на Пловдив – цялата ми младост бе силно свързана с този прекрасен град, от войнишката ми служба в пловдивската дивизия на Строителни войски при генерал Желев до Стария град, където години наред дишах приятелския въздух от Бай Злати до късното ми приятелство с Начо Културата, Георги Божилов, Катя Паскалева, Димитър Киров, Йони Левиев, Христо Стефанов, Николай Кучков, Бояджана и много, много още прекрасни писатели и поети. Един град, в който се чувствах у дома.

 

Докато бяхте министър на културата, Пловдив се подготви успешно като първа българска Европейска столица на културата. С какво от направеното за Пловдив тогава най-често свързвате този период?

 

Докато бях министър на културата основно се занимавах с възстановяването на театъра, с изграждането на проекта на концертната зала, със спешно спасяване на Старосел, с началото на работата по двете базилики, с осъществяване на международни културни събития. А за Европейска столица на културата направихме необходимото за подготовката, а при откриването й основната ми работа вече беше свързана със законодателната дейност. Въпреки всичко заедно с госпожа Менда Стоянова активно работихме за осигуряване на средствата за Пловдив като Европейска столица на културата.

 

С какво бихте се захванали най-напред в 45-ото Народно събрание?

 

Разбира се, че искрено съжалявам, че не стигна физическото време за разглеждането на един такъв важен закон, какъвто е законът, касаещ бъдещето на обществените медии. За разлика от него приехме Закона за киното, където успяхме да осигурим безпрецедентните 41 милиона лева за българската филмова индустрия. Така че Законът за радиото и телевизията остава за новия парламент. Нееднократно съм казвал, че културата е жива и много динамична сфера от живота, затова всяка промяна налага поправки в законите.

 

Впрочем, какво искахте, но не успяхте да свършите за Пловдив в изтеклия вече мандат?

 

Аз започнах и ще продължа да работя на първо място да се реализира проекта за големия ремонт на концертната зала. Бих бил щастлив, ако всички в Пловдив се обединим около каузата да изградим нова опера, ще участвам активно в такова начинание. Пловдив е град с много неизвестни под земята си и заслужава усилията по разкриването на културното наследство – така, както се разкри Форум – Запад, както сега се разкрива Форум – Север и се проектира Форум Юг – Изток. Това би развило града като привлекателна световна дестинация. Ще работя да възвърнем голямата слава на Пловдив като града на големите художници в България, за който живееше и се трудеше неуморно Атанас Кръстев – Начо Културата. Ще работя за повече средства към уникалните музеи и галерии, които да могат да приемат гостуващи големи имена и образци на световната култура, което ще им даде самочувствието на европейски и световен център, както и възможност българската култура да бъде показвана в световните зали и сцени. Всичко това иска голямо сърце и много работа.

 

Пандемията удари може би най-силно културните дейци и институти. Адекватни ли бяха мерките?

 

Пандемията удари всичко –  от културата до икономиката. Тази битка е битка непозната не само за България, тя е непозната за света. Неясен враг, в който няма два полюса, а враг, където всеки заразява всекиго, всички против всички, без подбор на наши и ваши. Именно затова не е почтено да търсим адекватност в мерки срещу враг непознат, изключително агресивен. Аз смятам, че битката с това е една много трудна битка и в целия свят се полагат усилия, за да може все повече да опознаваме както нрава, така и характера на този „враг”. Ясно и точно трябва да си дадем сметка, че не е време да търсим виновници, а е време, в което всички разумно да се борим с тази напаст.

 

Като идвате в Пловдив, макар и по работа, имате ли любим маршрут, места, на които обичате да се завръщате?

 

Да, разбира се. Онова, което не пропускам, е да се разходя до Балабановата къща, спирайки се във всеки антиквариат, да изпия едно кафе в стария клуб на архитектите, да обходя пътеката, по която в младините си съм ходил до Алафрангите и Тракийски стан, да погледна към прозорците на старото ателие на Георги Божилов – Слона. Връщайки се, да изпия едно вино в къщата на Димитър Киров, да разгледам галерийната част на дома му и да се възхитя на всички картини, посветени на Русалия, да вечерям в къщата на Начо Културата, където неговото куче Полка имитираше Гюзелев… Всичко това е както част от спомените, така и желание за бъдещето, докато виждаме слънцето. Така, че обичам много Пловдив.

 

Познавате града от 60-те години на ХХ в.? Оня Пловдив или този ви е на сърцето? С какво?

 

Пловдив още от Филипополис до днес е все същият чаровен град.

 

Вие сте широкоскроен човек, близки приятели имате и сред БСП – и то от „иконите“ там какъвто беше Стефан Данаилов, имате и приятели и сред т.нар. традиционна десница. Откъде иде озверяването в политиката? Кой го зачева? Кой го ражда?

 

За мен личността не винаги е с цвят. Основата на уважение към един човек е неговата биография и достойнство. Аз в скромния си живот съм срещал и са ми и близки приятели от бесепари до седесари, от гербери до патриоти. Както искате, така бихте могли да ги класирате. Най-важното е личността и нейните морални устои. Затова казах, че в тази кампания ще избягвам агресията като човек, който от самото начало е споделял каузата на ГЕРБ, като човек, който десет години работя за изграждането на реалности. Не страдам от комплекси за малоценност, именно затова се опитвам да търся доброто в човека, полезното, градивното и добрия диалог. А иначе народът го е казал – „куче, което много лае, не хапе.” Аз бих казал, че хора, които покриват неможенето само с думи, не стават за нищо. Започнахме като че ли безкрайно много да обръщаме внимание  на хората, които стават известни само чрез злоба, отрицание и оплюване. Жалко, ако на това се окажем майстори.

 

На чии гласове разчитате вие, а и ГЕРБ, в чиято листа участвате вече за пети път сте от гражданската квота?

 

Както аз, така и партия ГЕРБ разчита на доверието на работещите, градивните, интелигентните и смислените хора, които имат очи да виждат това, което е създадено за хората. Защото зад съграденото стои работа, усилия и много нерви. Тези усилия заслужават доверие. А това, че съм от гражданската квота, не ме прави по-малко отговорен, по-малко принципен и по-малко вярващ  в една добра кауза.

 

Какво ще пожелаете на пловдивчани…

 

Пловдичани имат пълното основание да са горди жители на един прекрасен български град, да са здрави, усмихнати и щастливи. Свидетели сме от историята как след войни, бомбардировки и разрухи хората са намирали сили, изправяйки се на крака, задружни в мъката си да възстановяват живота отново. Аз дълбоко вярвам, че след тази тежка пандемия, която беляза хората от цял свят и промени всекидневието, с което бяхме свикнали, вярвам, че тази пандемия ще отмине и ще продължим да надграждаме нашия живот.

< Назад