ПП ГЕРБ

Стефан Господинов, ГЕРБ: Наследството от управлението е много тежко

Параграф44: Г-н Господинов, в последните седмици и дни след изборите сме свидетели на обрат в позициите на управляващите и като че ли в отстъпление на опозицията, предвид исканията за незабавна оставка на правителството на Пламен Орешарски. Каква е Вашата оценка на тези събития и какви са Вашите очаквания като човек, който е част от формирането на политическите процеси в качеството ви на депутат?

Стефан Господинов: С част от Вашата констатация, че е налице обрат в курса на поведение на управляващите безспорно съм съгласен, но искането на Станишев за незабавна оставка и избори през юли, съгласете се, буди недоумение и у хората, които никога не са имали претенции да се занимават с политика. За мен този остър завой е продиктуван единствено от чувството на партийния лидер на левицата за самосъхранение. Този курс към незабавни избори всъщност измества настроенията, които все повече взимат превес в БСП за отстраняването на Станишев от ръководния пост. А дори и за хора, които не са толкова добре запознати с правния и конституционен аспект на подобен ход за незабавни избори, е ясно, че през най-отпускарския месец юли няма как да правим избори. ГЕРБ обаче нито за миг не сме отстъпили от позицията си, че това правителство трябва да подаде оставката си и да се сложи край на пагубното за страната управление на тройната коалиция – БСП, ДПС и Атака. След една година от управлението на тази нова тройна коалиция всички се убедихме, че това беше ход назад. Днес държавата е в институционална криза, България е на прага на финансова катастрофа, а евроатлантическите ни партньори са загубили доверието си в страната ни. И всичко това заради безпринципното задкулисно управление и липсата на всякаква експертност, които доведоха до спиране на стратегически проекти и загуба на европейски средства.

А управляващите, които всъщност нямаха и общественото доверие и подкрепа от самото начало, не направиха почти нищо за решаването на проблемите. Напротив – задълбочиха ги и създадоха нови. Така че оставеното от това управление наследство ще е още по-тежко, а цената за преодоляването му – още по-висока.

Ще започним това управление с баналния му опит да си купи доверие и подкрепа чрез прехвалената си социална загриженост. Както показаха резултатите от последните избори, този опит не успя. Надеждата е повече хора да са разбрали, че не галещата ухото популистка реторика и на дребните подаяния на „добрата” държава ще ни измъкнат от бедността, а добре работещата икономика. Добре, че засега поне не успяха, и дай Боже, да не им стигне време да загробят още пари в тъй наречената „реиндустриализация”. Искаше им се да я използват като опиум за народа, но не се случи, защото колкото и хората да са отчаяни заради дългите и трудни преходи и реформи и колкото носталгията по онова държавно време да ги блазни, все по-често им се налага да прозрат, че няма как държавата да е отговорна за всичко. Спомняме си как в словесен оборот започнаха “да се възраждат” мастодонти като “Кремиковци” и “Химко”. Реиндустриализацията, залегнала в партийните документи на БСП, сега се развява и все още като знаме. Поражда натрапчива еуфория и готовност за самоубийствен галоп. Трудно ще се намери икономист, политик и предприемач, който да отрече нуждата от развитието на структуроопределящи отрасли, високи технологии, производство като цяло. Няма нормален човек, който да отрече нуждата от отваряне на работни места, особено в райони, където икономиката е в медицинска кома. Проблемът според мен е, че реиндустриализацията би била успешна, ако бъде поверена на частния капитал, а държавата само да създава условия и да се включва единствено като регулатор. Кризата, фалитите, драстичните съкращения на работни места и заплати допълнително обаче натовариха частната инициатива с негативизъм. В такъв случай не е изненада, че думата “реиндустриализация” придоби божествен ореол. Хората с умиление си спомнят огромните заплати в “Химко” и “Кремиковци”, почивните станции, възможността да се скатаваш от работа, когато си препил предната вечер и куп други човещинки. Голяма част от българите вече искат доброволно да прехвърлят отговорностите и решенията “на някого там”, от държавата. Хората очевидно разчитат на някаква икономическа нирвана, в която да са сигурни, че като започнат работа, никой няма да ги пипа до пенсия. А тази утопия винаги е вършила добра работа на БСП. Утопията обаче, гарнирана и с непрeмерена доза популизъм, е едно от основните предизборни оръжия на БСП, ДПС и Атака, които доведоха до резултатите от миналогодишния парламентарен вот.

На финала на тази една година от управлението на тройната коалиция заради стратегията „Орешарски”, инвеститорите в България са намалели двойно. Бизнесът е в трета глуха, инфраструктурните проекти ги няма, инвестициите - на половина, безработните - с 33 хиляди повече, има дефлация в страната. Цяла Европа вече излиза от кризата и дърпа нагоре, а България отиде на мястото на Гърция и Румъния. По времето на управлението на ГЕРБ само България и Германия бяха извадени от процедурите за свръх дефицит от Европейската комисия.

Параграф44: Какво, според Вас, е бъдещето на коалицията БСП-ДПС?

Стефан Господинов: Тази коалиция е обречена на разпад. Всички видяхме резкия завой, който направиха първо Местан, а след това и Станишев след изборите. Те са заедно в една псевдокоалиция с една-единствена цел - да харчат пари, нашите пари, на всеки един данъкоплатец. И сякаш това не е достатъчно, заемите, които изтеглиха, ще се плащат и от децата ни. Евроизборите показаха вече абсолютно неопровержимо, че българският народ не е готов да търпи това своеволие.

Параграф44: Какво очаквате да се случи от тук нататък след подобна категорична оценка за провал?

Стефан Господинов: Категоричната оценка за провала на кабинета Орешарски и управляващата тройна коалиция я даде всъщност българския избирател на изборите за членове на Европейския парламент. Въпреки този красноречив вот на недоверие към правителството, както и загубата на подкрепа от страна на коалиционните партньори, премиерът продължава да шикалкави за подаването на оставката си. Основателни са съмненията, че този провален кабинет, се опитва в последните дни от съществуването си, да замете следите си и да прикрие мащаба на катастрофата, в която оставя държавата. Това води до удължаване на агонията на институциите и до тотален разпад на държавността. Но това протакане е и поредният ход на БСП в похода на реваншизма на тази партия спрямо всички инакомислещи. Допускам, че до оставката на кабинета управляващите ще приложат „силови“ прийоми по отношение на своите опоненти - както в, така и извън партията си. Т.е. реваншизмът може да придобие застрашителни размери. В същото време, управляващите партии ударно назначават свои доверени кадри на стратегически постове в държавната администрация, чрез които да саботират всяко следващо управление. В последните си дни, нелегитимното мнозинство в 42-то Народно събрание избра партийно ръководство на Сметната палата, което да осигури комфорт на БСП, ДПС и „Атака“ през следващите 7 години.