27.01.2017

Станислав Иванов: Приехме промени в четирите най-важни за околната среда нормативни акта

Медия: Интервю пред в-к „Строител“

Г-н Иванов, започна последната сесия на 43-тото Народно събрание. Нейната продължителност зависи от новия президент Румен Радев. Но през оставащите дни какви ще бъдат основните задачи на оглавяваната от Вас парламентарна Комисия по околната среда и водите?

Законопроектът, който се надявам да приеме Народното събрание през последните седмици на функционирането му в настоящия състав, е този за опазване на околната среда. В него са разписани изключително важни промени. На първо място той въвежда всички директиви и изисквания на ЕС, които трябва да транспонираме. На второ място – законопроектът намалява административната тежест. От 38 изисквания към момента ще останат 25, които касаят опазването на природата. Сред основните цели на измененията в ЗООС е транспонирането в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Новите разпоредби следва да доведат до оптимизиране на процеса на Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), което от своя страна би допринесло за намаляване на административната тежест и ускоряване и облекчаване на цялостния инвестиционен процес в страната.

Промените предвиждат по-голяма ефективност на процедурите по ОВОС, като се актуализират както критериите за преценка на необходимостта от ОВОС, така и изискванията за съдържанието на докладите и решенията по ОВОС. Регламентира се възможността за задължително провеждане на ОВОС без процедура по преценка, с оглед на намаляване на регулаторната тежест в инвестиционния процес и предотвратяване на конфликт на интереси както за лицата, участващи в процедурите по ОВОС, така и за компетентния орган по околна среда. С цел гарантиране на публичност и прозрачност на процедурите се оптимизира и осигуряването на обществен достъп до документацията по ОВОС. Даваме възможност, ако има сходни процедури, да се изпълнят наведнъж, а не една по една, което ще спести време. Чрез измененията ще има по-бърза реакция от страна на държавата във връзка с бежанската криза, наводнения, пожари и т.н. за осъществяване на необходимите спешни съоръжения.

В края на миналата година бяха приети Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН). Това е изключително важно. От една страна, това е поредната стъпка за предотвратяване на наводненията оттук-нататък. Ще се обследват всички рискови реки и ще се вземат необходимите мерки. Но за това е нужен малко по-дългосрочен период. Не можем да очакваме, че всичките мерки ще бъдат готови до дни, но е направена първата стъпка. Оттук-нататък трябва да се действа. От друга страна, с четирите ПУРН – за Дунавския, Черноморския, Източнобеломорския и Западнобеломорския район, бяха изпълнени и ангажиментите на Министерството на околната среда и водите по предварителните условия на Европейската комисия, заложени в Споразумението за партньорство. Изготвени са карти с различни сценарии на заливане при висока вълна, в които са идентифицирани рисковите обекти. Те са налични на интернет страниците на четирите басейнови дирекции и могат да служат при вземане на решения за строителство, инвестиции, застраховане на имуществото и др.

Буквално в последните дни от работата на 43-тия парламент през 2016 г. бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Промените са свързани с прилагане на нормативни актове на ЕС, които изразяват бележките на Европейската комисия относно транспониране в българското законодателство на Директива 2008/98EU на Европейския парламент. Промените се основават и на препоръките на Комисията за защита на конкуренцията в Решение 220 от 2015 г. относно високия размер на банковата гаранция за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали, необходимостта от установяване на лимит на плащанията в брой за определен период от време и при разглеждане на размер на санкциите за дейностите с тях.
Определя се видът – кое е краен отпадък и кое може да се използва отново в производствения процес.

Имаше идея за вкарване на текстове от страна на опозицията, които не бяха приети. Искаха стойността на банковия превод за заплащане на предадени черни и цветни метали да не е 100 лв., а да е 500 или 1000 лв. Аргументирано им обясних, че става дума за огромно количество и няма как да бъде донесено от физическо лице, така че опозицията се съгласи и нямаше спорове. Това са основните законопроекти, по които работихме през последните седмици от живота на 43-тото Народно събрание.

Какво успяхте да направите през последните две години в законодателството в об­ласт­та на околната среда? Коя е Вашата най-голяма победа?

Мога да кажа, че това са Плановете за управление на риска от наводнения, промените в Закона за управление на отпадъците, в Закона за водите и в Закона за опазване на околната среда. Това са четирите най-важни нормативни акта, които са изключително важни за опазването на околната среда. За три от тях вече говорихме. В Закона за водите беше прието да се създаде единна администрация към Държавната агенция за метрологичен и технически контрол, която да следи и да се разпорежда какви действия се взимат при управлението на язовирите и относно извършването на превантивни работи за предотвратяване на наводнения. А не както беше допреди една година – всяка институция, която е собственик на подобни съоръжения, сама за себе си да предприема мерки. Това е правилна стъпка, която предхождаше ПУРН. Ако не бяхме приели промените, рискувахме да има неблагоприятни последици за гражданите.

Почистването на речните корита и следенето на нивата на язовирите са изключително важни мерки и се надявам да предотвратят наводненията оттук-нататък. Разбира се, не можем да кажем, че никога няма да се случи вече такова действие. Но очаквам да бъдат минимизирани тези събития.

Вашата комисия постоянно провеждаше блиц контрол с ресорния министър на околната среда и водите (в оставка) Ивелина Василева. Получавахте актуална информация за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. Докъде стигна реализацията й?

Ще отбележа, първо, че ОП „Околна среда 2007 – 2013“ завърши много успешно, въпреки че имаше около година и половина забавяне заради спирането й по време на правителството „Орешарски“. „ОПОС 2014 – 2020“ стартира реално през миналата година. В краткото време започнаха няколко процедури. Мисля, че ако отново управляваме ние от ГЕРБ, това гарантира, че ще продължи политиката по реализацията на програмата.

Помогнахте ли за намаляване на административната тежест за инвеститорите?

С промените в ЗООС правим именно това. По този начин даваме шанс за бизнеса за по-добра реализация на проектите си. Ние непрекъснато се стремим да осъществяваме по-добри изменения в законодателството.

Какво не успяхте да свършите през тези две години в парламента?

Сигурно много неща. Но дай Боже, новата година да е здрава и да имаме късмет. Всичко останало е въпрос на бъдеще, което така или иначе ще се случи.

Как си взаимодействате с Камарата на строителите в България?

Благодаря за прекрасната работа с нейните представители. Взаимодействаме в пълен синхрон с браншовата организация, както неведнъж съм подчертавал. Имаме постоянна комуникация. Мисля, че това е правилният начин за работа. Ако няма синхрон между законодателната, изпълнителната власт и тези, които реализират проектите, считам, че нещата няма да вървят толкова добре колкото сега у нас.

 

< Назад