Tweet

Милена Дамянова: Законопроектът за предучилищното и училищното образование трябва да влезе в сила за учебната 2016/2017 година

Медия: Агенция „Фокус”

Председател на парламентарната комисия по образованието и науката и вносител на Законопроекта за училищното и предучилищното образование Милена Дамянова от ГЕРБ в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Дамянова, Комисията по образование и наука ще разгледа на второ четене Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Защо е необходим изцяло нов закон за средното образование?
Милена Дамянова: Само ще уточня, че Комисията по образование и наука ще разгледа на второ четене Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Заседанията, които предстоят, са поредни и продължаваме работата си. Новият Закон за училищното и предучилищното образование е ангажимент на ГЕРБ и реално осигурява условията за реформа в образованието. Приемането му е и първата стъпка от очакваната от гражданите, учителите, учениците и експертите реформа в сектора. Законопроектът е разработван заедно с професионалната общност, участваха и родители, ученици, неправителствени организации. Той е очакван от много години и когато стане закон ще гарантира нещо много важно – условия за успешна личностна и професионална реализация на всяко едно дете в България. 
Фокус: Какви са ползите от законопроекта и до колко са необходими заложените реформи?
Милена Дамянова: Ползите от законопроекта са много. От една страна той ще гарантира по-добра грамотност на българските ученици и млади хора. България участва в международни изследвания по грамотност от 2000 г. насам. За съжаление, не се представя на нивото, което ние бихме желали да видим. Непрекъснато излизат и биват публикувани в медиите различни данни от тези изследвания, затова е крайно време да се предприемат конкретни стъпки. Те именно са в посока приемане на новото законодателство, на новия закон за предучилищното и училищното образование. Той за първи път поставя изисквания за умения, които учениците да усвояват в училище. Имам предвид уменията на XXI век като предприемчивост, инициативност, умения за работа с текст и извличане, критично мислене, работа в екип. Това са уменията, които мерят и международните изследвания по грамотност и са необходими за бизнеса и пазара на труда. Това е законопроект, който ще доведе и до по-малко отпаднали ученици, тъй като въвежда нова система за работа с децата, които имат различни обучителни затруднения. Не говоря само за децата с увреждания, а за всички, които по една или друга причина имат проблеми с усвояването на учебното съдържание. За тях са предвидени допълните мерки и работа, екип за подкрепа на личностното развитие, който да изследва причините, които водят до тези затруднения и да разработи план за преодоляване на констатираните дефицити. Законопроектът ще осигури и по-добра връзка между средното образование и пазара на труда от една страна, а от друга – на средното и висшето образование. Предложили сме разделянето на гимназиалната степен на два етапа. Първият ще бъде от 1 до 10 клас, а втория - 11 и 12 клас, през който училищата ще могат да разработват учебни програми, заедно с бизнеса и висшите училище. Това са последните две години от гимназиалното образование, в които учениците ще имат възможност да изучават това, към което ще се насочат било то висше образование или на пазара на труда. Така ще бъде повишена тяхната мотивация за учение и съответно ще подобри резултатите от обучението. Ще се гарантира и ще се даде възможност на учениците от най-ранна възраст да се запознаят с добрите страни на всяка една професия и да направят своя информиран избор на време още в училище, тъй като предвижда въвеждане на кариерно ориентиране. Това са мерки, които в никакъв случай не са нови. Всичко, което сме заложили в Законопроекта за училищното и предучилищното образование, е резултат от вече реализирани пилотни проекти и политики, които едни или други училища в България вече провеждат и са дали своите положителни резултати. Ние сме уверени и убедени, че ефекта от новият законопроект върху качеството на образованието ще бъде изключително голям, но за да стигнем до ефекта, преди това трябва да го приемем. Политиците, които сме се отдали на каузата образование трябва да осъзнаем, че това е сфера, която не трябва да политизираме и в нея промените се правят на два основни принципа – приемственост и последователност. Основните акценти, които сме заложили – и въвеждане на новата структура, и подкрепата, са принципи, залегнали в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета през 2006 година с изключително голям консенсус от тогавашното Народно събрание. В този смисъл за мен са нелогични атаките на опозицията в момента, защото и финансирането, и новата структура са мерки, залегнали в тази национална програма, разработена от тогавашния кабинет на Министерство на образованието и внесена от Министерски съвет с министър-председател Сергей Станишев.
Фокус: По-конкретно искам да Ви попитам за дуалния модел на обучение. За него се говори от много време, изтъква се, че е въведен от много страни в Европа. До колко желан и приложим е той?
Милена Дамянова: Включително и днес в някои от медиите прочетох изказвания и от страна на работодателите, и от страна на експертите за дуалното обучение. То беше въведено със законови промени през изминалата година. ПГ на ГЕРБ тогава внесе изменения в Закона за професионалното образовани и обучение, които доведоха до законовото регламентиране на дуалното обучение и защитени професии, които са необходими на икономиката, но не се радват на голям интерес от страна на учениците. Беше въведена и система за трансфер на кредити от професионалното към висшето образование, за да се подобри връзката между средното професионално и висшето образование. Оттук нататък трябва министерството да разработи подзаконовите актове, наредбите, тъй като сроковете за това изтекоха. Надявам се, че Министерство на образованието и науката час по скоро ще утвърди подзаконовите актове, защото без тях няма как дуалното обучение да сработи, но като законодатели сме изпълнили своята задача. Тъй като много се говори за пилотно въвеждане на дуалната система, тя вече е въведена, защото през 2010 година беше приключен проект, изпълняван тогава от МОН съвместно с Германо-Българската индустриално-търговска камара, Германско дружество за техническо сътрудничество, три големи предприятия и три професионални гимназии. Бяха разработени и тествани материали за три професии – машинен техник, техник на енергийни съоръжения, инсталации и оператор в производството на облекло. Този пилотен проект даде тогава добри резултати. Въз основа на него бяха предложени от нас измененията в Закона за професионалното образование и обучение, които бяха приети в рамките на 42-то Народно събрание. За да се реализира дуалното образование, освен въпросните наредби, които трябва да бъдат разработени от екипа на министерството, имаме няколко предизвикателства. От една страна мотивация на учениците за избор на професионална гимназия след 7 клас, а от друга мотивацията на бизнеса да участва. Дуалното обучение и система предполага активно участие на бизнеса и на ниво разработване на учебни програми, и на ниво финансиране. Даваме за пример германския модел, който е изключително успешен, но там 2/3 от дуалното обучение се поема от бизнеса. Миналата седмица беше подписано споразумение за финансово подпомагане на въвеждане на дуалното обучение в България, така че има осигурен ресурс, но оттук нататък ефективното въвеждане зависи от участието на заинтересованите страни. Важна и същностна част от реформата не само по отношение на професионалното образование, но и на общото, това е промяната на учебните програми. Въз основа на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, МОН трябва да разработи новите учебни програми и след това новите учебници, за да усвояват учениците в училище умения, необходими на бизнеса и пазара на труда.
Фокус: Г-жо Дамянова, като основен проблем се оказа отпадането на учениците от най-ранна детска възраст. Ще бъде ли решен този проблем с новия закон?
Милена Дамянова: В първия мандат на премиера Бойко Борисов вече бяха финансирани и стартираха няколко мерки в тази насока. На първо място през 2010 година беше въведена задължителна детска градина за петгодишните деца. Ако има нещо, за което ЕК да похвали България за 2014 година, това беше именно тази мярка, с която държавата пое по-голям финансов ангажимент към най-малките деца. Всички международни изследвания по грамотност доказват, че колкото по-дълго едно дете е стояло в детска градина, толкова неговите резултати в училище са по-добри. Дори изследванията показват, че дете, което е било в детска градина 2 -3 и повече година, има 50 точки повече от такова, било година. Друга мярка, която беше въведена от първия кабинет на Борисов, беше въвеждането и финансирането на безплатните занимални за децата от първи до четвърти клас. Това е изключително важна мярка от гледна точка подготовка на децата и мотивацията им за учене в начален етап и най-ранните години от училищното образование. Беше финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” проектът, който касае извънкласните занимания, развива интересите на децата. Това е изключително важна за повишаване мотивацията им за учение и оказва влияние върху техните добри резултати и оставане в училище. Това са мерки, които продължават и са залегнали в новия Законопроект за училищното и предучилищното образование, но кариерното ориентиране, обвързването и разработването на учебните програми въз основа на умения, даване на по-голяма възможност за избор на учениците и автономия на училищата да предлагат образование, от което те имат нужда и ще ги мотивира да бъдат в училище.
Фокус: Основен повод за спор се оказаха заложените промени за финансиране на частните училища. Как се аргументира тази идея и защо държавата трябва да отделя средства за частното образование?
Милена Дамянова: Това е една много малка част от Законопроекта за училищното и предучилищното образование. Не знам защо, дебатът се съсредоточи именно в тази посока. Законопроектът въвежда и гарантира много нови неща, които ще осигурят наистина добро развитие на младите хора и ще ги направи конкурентноспособни, подобрявайки тяхната грамотност, давайки им умения, които ще им гарантират добра реализация на пазара на труда. Това е същностната реформа, която ние предлагаме. Тук ние не говорим за финансиране на частни училища и градини, а на деца, които се обучават в тях. Няма частни и държавни деца, има български деца. Законопроектът запазва принципа на финансиране - парите следват детето и ученика, който се утвърди през последните години и е добре познат и приет. В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка е заложено финансиране на децата, които се обучават в частни училища и детски градини. Дори в тази програма, разработена от екипа на МОН по времето на министър-председателя Сергей Станишев, е заложено това финансиране да започне през 2009 година. В Законопроекта за училищното и предучилищното образование ние сме заложили това да се случва от 2018 година. Комисията за защита от дискриминация има еднозначно решение, че всяко едно дете и ученик трябва да получават единния разходен стандарт за обучение, независимо от статута на учебното заведение. Това е утвърдена държавна политика в много европейски страни, сред тях са държавите, които имат най-високи резултати на своите ученици в международните изследвания по грамотност, като Финландия, Швеция, Холандия, Дания, Германия, Испания, Чехия, Полша, Словакия. Финансирането на образованието на децата и в частните училища и детски градини не е ново за България. Тази държавна политика е съществувала и действала от 1909 до 1948 година, така че ние не откриваме топлата вода със законопроекта, който предлагаме. Частните училища ще получават само средства за обучение според броя на учениците, които се обучават. Тоест те няма да получават средства за материална база, извънкласни дейности, за целодневна организация на обучението, т.нар. занималня. Средства за тях от държавата ще получават само държавните и общинските училища. В своята дейност частните детски градини и училища ще са длъжни да получават държавните стандарти и изисквания. Те имат задачата не просто да учат децата, а да го правят по държавните изисквания и това в никакъв случай не означава, че децата в общинските и държавните училища ще получават по-малко средства. Напротив, те ще продължават да получават средствата, които са отделени за тях и съобразно Закона за държавния бюджет, желанието ни е те да се увеличават.
Фокус: Може ли да ни разкажете повече за утвърждаване на училища с национално значение, обединени училища, както и иновативни?
Милена Дамянова: Обединените училища са нов тип и ги предлагаме именно с цел задържане по-дълго време на децата и намаляване на отпадналите, защото към момента имаме голям брой деца, които отпадат след основно образование или дори още преди него. С обединеното училище даваме възможност на тези, които са до 8 клас, да бъдат преобразувани в такива до 10 клас. Така децата ще получат възможност да останат по-дълго време в населеното място. В обединеното училище ще получат и възможност да се обучават за усвояване на част от професия или за получаване на първа степен на професионална квалификация. Тоест ще получат професионална подготовка. Надяваме се по този начин учениците да бъдат мотивирани да продължат и своето образование в 11 и 12 клас. Пак казвам, че става въпрос за училищата, които са в малките населени места, те предлагат образование до 8 клас, а със законопроекта основно предвиждаме основното образование да завършва в 7 клас. На практика с обединените училища даваме възможност в малките населени места. Училищата с национално значение ще бъдат утвърждавани като такива от Министерски съвет и ще бъдат за развитие на икономиката. Тоест даваме един малко по-особен статут на тези училища, които ще подготвят кадрите, които са от изключително значение за развитие икономиката на България. По отношение на иновативните училища, тук имаше доста спорове, включително в комисията, но мисля, че е крайно време в България да дадем малко повече автономия и да се доверим малко повече на българското училище и училище. Има изключително много иновативни програми, които съществуват в момента, но действащото законодателство ограничава училищата да ги прилагат. Това също не е ново за България. Преди много години имаше училища, които работеха по т.нар. „сендовска система”, която беше иновативна за България, но не можа да даде необходимите резултати, тъй като съществуваше и беше приложена в едно недемократично и тоталитарно време. В този смисъл резултатите от нея нямаше как да бъдат тези, които се очакваха. С иновативните училища даваме малко повече автономия под контрола на МОН, да се развиват в посоката, която са избрали и следват колегите им в много европейски държави.
Фокус: Кога може да очакваме новият законопроект да бъде приет в пленарна зала и след приемането му за коя учебна година би влязъл в сила?
Милена Дамянова: Желанието ни в комисията по образование е той да бъде приет в пленарна зала в рамките на тази пленарна сесия, до края на месец юли, но е предвидено да влезе в сила за учебната година 2016/2017 година. Необходимо е в това време министерството да разработи държавните образователни стандарти, които са подзаконовите актове по закона и новите учебни програми, така че той да може да действа реално и мерките да дадат резултатите, които искаме. Необходимо е технологично време и на системата, за да може да влезе в сила, затова народните представители нямаме време. И експертите, и учителите, и директорите, свършиха своята работа по подготовката, сега е наш ред на политиците да свършим работа си и да приемем законопроекта, за да може да продължим нататък с другите актове, които трябва да бъдат разработени по неговото прилагане. Хоризонтът на една образователна е минимум 12 години, тоест първият випуск, който ще завърши по този изцяло нов закон, е в далечната 2028 година. Затова апелирам към всички мои колеги да подходят изключително отговорно към този законопроект, защото от него зависи и реализацията на младите хора в България, и икономиката на страната, която всички искаме да е конкурентноспособна и да има висока добавена стойност.

< Назад

Tweet