Менда Стоянова: Затваряне на бизнеса би било пагубно за България

Медия: Вестник „Марица“

Правителството е взело решение за допълнителни разходи в Бюджет 2021  в размер на 4,4 млрд. лева и това не е предизборна щедрост

 Само Люксембург и Кипър от целия ЕС имат по-нисък бюджетен дефицит от България  

 В бюджета  за 2021 г. не сме предвидили   увеличаване на   данъчните  ставки

 

-  Г-жо Стоянова, от проекта на републиканския бюджет е видно, че  през 2021 г. планираните разходи са 52 млрд. лева, или с 5 милиарда повече от приходите. Същият дефицит се очертава и за 2022 г. Не влизаме ли в дългова спирала, която ще доведе до по-голяма инфлация и  невъзможността  на държавата да плаща за основните дейности? 

- Досега България беше изключително консолидирана в бюджетния си дефицит и с много строг контрол на  разходите. В резултат на  тази  политика  международните финансови пазари признаха  стабилното финансово състояние на държавата ни  чрез  ниския лихвен процент под 0,5% на емитирания от нашето  правителство  външен дълг.

Получихме признание  с приемането на България в чакалнята на Еврозоната и едновременно с това в  Европейския  банков  съюз. От друга страна, през 2021 г.  бюджетът на България трябва да  е насочен към решаване на проблемите в условията на  пандемията  и световната криза. На обвиненията, че държавата ни влиза в дългова спирала, ще посоча  два контрааргумента.   

Ще посъветвам нашите опоненти да се запознаят с данните, публикувани в  сайта на Европейската комисия.  Те са следните:  за 2020 г. дори и при актуализиран бюджетен дефицит на начислена основа от  5,2%  от брутния  вътрешен продукт   България  се нарежда на трето място   в сравнение с останалите европейски държави. С по-малък дефицит от нас са само Люксембург и Кипър. Испания има 11,3%, Италия - 10,5, Франция - 10, 2, Германия - 6,3.

Ако погледнем пролетната  прогноза, ще видим, че България отново  и през 2021 г. е на трето място с един от най-ниските  показатели на бюджетен дефицит. Испания  ще има 7,7%, Словакия - 7,4, Италия - 7, Франция - 6,7. 

Дори и в тежката ситуация на  пандемията  при доста допълнителни и непредвидени разходи се намираме в много добра позиция  спрямо останалите европейски държави. Определенията, че правителството тласка страната в дългова спирала, не отговаря на обективните факти.

- Президентът Румен Радев нарече  бюджет 2021  разоряващ,  а Мая  Манолова  прогнозира,  че  той ще направи  хората още по-бедни  и ще доведе бизнеса до интубиране. Какви са ползите и  каква  цена ще платим за тази предизборна щедрост?

- В никакъв случай не може да се говори за предизборна щедрост. Ако  все пак използваме тази дума, по-скоро  става реч за  следизборна щедрост, защото  през 2021 г. бюджетът ще се изпълнява  от следващо правителство, което  и да е то, включително и от правителството на ГЕРБ, ако хората отново ни гласуват доверие да управляваме.

Убедена съм, че ако бяхме решили да продължим политиката на стагнирани разходи, същите  тези политици, които цитирате, щяха да ни обвинят, че обричаме хората  на мизерия в този период, когато  всички са засегнати от кризата.   Правителството е взело решение за допълнителни разходи през 2021 г. в размер на 4,4 млрд. лева повече. Те са инвестирани предимно в четири основни приоритета на бюджета.

Първият и най-важен приоритет е  доходната политика, насочена към  пенсионерите и работещите в бюджетната сфера - образование, здравеопазване, социални дейности. През  2021 г. минималната пенсия  става 300 лева вместо 250, максималната - 1440 лева. От 1 януари продължава изплащането на  пенсиите, които бяха увеличени от юли с 6,7%, а от 1 юли догодина те ще бъдат вдигнати  по швейцарското правило с още 5%.  Абсолютно на всеки пенсионер се плащат и по 50 лева месечна надбавка  към пенсията.

- Опозицията коментира, че по този начин  се купуват гласове на  предстоящите избори.

- Това е обида към пенсионерите.  Цинично е да се прави такава оценка, че за 50 лева възрастните хора  ще си променят своя вот на изборите и ще гласуват за ГЕРБ. Всеки си има глава на раменете и ако трябва да бъда откровена, точно по-възрастните хора се интересуват много повече от политика, наясно са какво става в страната    и държат на своите убеждения.

С тези  пари, доколкото позволява бюджетът,  подпомагаме по-възрастните хора  да си  плащат част от разходите. Финансови стимули  са  планирани в бюджет 2021 г. и за други  групи хора. Минималната работна заплата се увеличава на 650 лева. Общото повишение на заплатите в бюджетната сфера от 1 януари 2021 г. е 10%, какъвто ръст имаше в последните три години.

Заплатите на всички служители, които работят на първа линия в борбата с пандемията, заплатите се увеличават с 30%. Продължаваме политиката по ръста на доходите на учителите - те ще получат средно 17% увеличение, с което  изпълняваме  предизборния си ангажимент от 2017 г. за двоен ръст.  По доходната политика в бюджета са заложени около 1,2 млрд. лева.  Освен това  сме предвидили  допълнително 1,3 млрд. лева  за социални плащания, включително  за детските надбавки на всички родители.   Повече средства ще има за целевите помощи за отопление. Над 230 млн. лева са осигурени за  подкрепа на хората с увреждания, 47млн. лева - за ваучери за хранителни продукти на стойност по 120 лева, които ще бъдат раздадени на възрастните   с пенсии между 300 и 369 лева.

- Какви облекчения ще има за бизнеса? Чуха се коментари, че бюджетът е социален,  ляв,  без да има  чувствително подпомагане на бизнеса.

- Това не е вярно. През 2021 г. ще продължи  мярката 60/40 и нейните разновидности. Не бива да забравяме и сумите, които ние не виждаме в бюджета. Това са средства от оперативните програми на ЕС.

Тази година  ЕС  даде съгласие България, както и другите страни членки  да пренасочат   неусвоените средства от оперативните програми  за подкрепа на бизнеса. През 2021 г. Европейският съюз също  предвижда  програми за бизнеса.

В момента се обсъжда възможността за програма за фирми,  които евентуално биха били принудени да спрат дейността си  със заповед на министъра на здравеопазването във  връзка с пандемичната обстановка. Целта на тази програма е  работещите  в тези фирми да получават заплатите си и по този начин да бъдат запазени работните места.

Очаква се Европейската комисия да одобри тази мярка за директна помощ.  Тепърва ще се отварят и други програми за  подкрепа на бизнеса и за работещите хора в  частния сектор. 

- През юни бяхте доста скептична за  намаляване на ДДС на 9%  за няколко групи стоки и услуги, включително в туризма, и не вярвахте, че ще те ще намалят цените.  Оказахте се права - повечето стоки и услуги поскъпнаха. Новата мярка  за 9% ДДС за доставката на храни вкъщи  няма ли да отприщи лавина от подобни искания и  да отвори дупка в бюджета?

- И този път не съм си променила мнението, но при сериозното разрастване на  Сovid  повече хора ще ползват тази  ресторантьорска услуга и ако повече заведения успеят да се пренастроят,  намалението на ДДС ще  бъде подкрепа  за по-големи обороти и запазване на работните места. 

Ако  приемем условно, че 30%  от оборотите на всички ресторанти  ще бъдат за доставката на храна, бюджетът ще се лиши  през следващата година от 15 млн. лева, което не е толкова страшно.

- Реално  ли е искането  на  сдружението на ресторантьорите, хотелите и депутатите от Обединени патриоти Валери Симеонов и Красимир Каракачанов   държавата да им плаща ток, вода, горива?

- Мисля, че те минават всякакви граници.  Тези сектори, които бяха най-много засегнати, получиха най-много подпомагане. Ресторантьорският бизнес активно се възползва от мярката 60/40 и на практика  тя беше при тях 80/20.  Всяко искане трябва да бъде икономически обосновано и съобразено с реалностите.

- Общините искат 2% от данък общ доход да остават  в местните бюджети. Възможно ли е  държавата да го отстъпи, за да имат повече финансова самостоятелност?

- На този етап е невъзможно. Този разговор се води отдавна. Кметовете са прави да искат повече собствени  приходи, за да осъществяват собствена политика.  Но  общините събират в свои бюджети  приходите  от  общинските  предприятия, които, ако трябва да бъда откровена,  много „добре“  управляват  и с много „сериозни дивиденти" в кавички,  както и приходите  от наемите и продажбите  на имоти. Ако направим анализ, в годините има изключително много несъбрани задължения.

 В общините остават и приходите от местните данъци и такси, чиито ставки от години не са повишавани, независимо от ръста на  брутен вътрешен продукт, заплати и разходи в държавата.  Сега  те отново се целят в  други „готови“ приходи.  

Държавата  превежда на общините  целеви средства за така  наречените държавно делегираните дейности  - образование, социално подпомагане,  култура   и други.  От държавния бюджет на общините се дават пари  за  капиталови разходи, които тази година са с около 27 млн. лева повече  спрямо 2019 г.,  субсидиите   за зимното поддържане  на пътища, а общините с много ниски собствени приходи получават и изравнителната субсидия. 

Пловдив  има добри приходи и  не попада в тази категория, затова няма да получи изравнителна субсидия през 2021 г.   Това е част от данъчната   политика, а в предизборната кампания всяка партия би могла да заложи различни принципи  и да ги  следва, когато спечели изборите.  Ние  си запазваме тези правила и за 2021 г. не сме предвидили  в бюджета увеличаване на   данъчните  ставки.

- Общините да вдигат ли  данъци, наеми, такси, за да имат повече пари в  своите бюджети?  Според досегашната практика  преди изборите нито едно правителство не е  завишавало  данъци.

- Всеки кмет може да направи анализ  на собствените приходи и да прецени кои от  тях са ниски в сравнение със средното за страната или с други подобни градове, в резултат на което да прецени  какви решения да вземе.

От друга страна,  общините следва  да увеличават  собствени приходи от  бизнес проекти, носещи печалба на частни инвеститори, например от  данъци по прехвърляне на собствеността,  такси за получаване на определени разрешителни и т.н. Тези общини, които  с години са изоставали в ставките, трябва  да поемат своята политическа отговорност  и да направят корекция, за да увеличат собствени постъпления в местните бюджети.  В замяна  общината трябва да бъде много коректна, като предоставя качествени и адекватни услуги. Що се отнася за  твърденията, че  държавата не  вдига  данъци „предизборно“, ние   имаме много по-силен аргумент -когато  се  изсипват 4,4 млрд. лева допълнително  за подпомагане на домакинствата и бизнеса  заради  Cоvid кризата, няма как  да обосновем  тяхното  увеличаване.  

-  В Европейска комисия се обсъжда въвеждане на минимална работна заплата  в ЕС. България би ли могла да отговори например  на минималната часова ставка от 11 евро в Германия?

- Това е немислимо.  Не се говори за минимална работна заплата, а за адекватна заплата на съответните икономически условия. Ние сме далече от тази хипотеза и според мен тя няма да стои в този вид, в който вие задавате въпроса.

- В едно интервю за „Марица“ дадохте висока оценка на България за успешно справяне с  Covid кризата. Тогава на денонощие  имаше 40 - 50  нови болни, сега са 50 пъти повече.  Ще издържим ли при втората вълна?

- Първата и втората вълна са несравними. Първо, защото тогава се правеха  много по-малко тестове, сега са над 10 000 на ден.  Има вероятност, че с бързите тестове бройката ще се вдигне още. Второ, през пролетта никой не знаеше за какво става дума и доколко е опасен вирусът.

Заливаха ни с клипове от Италия, които всяваха напрежение, но се оказа, че далеч не всички страшни кадри са автентични. България обяви локдаун на доста бизнеси, както  стана и  в други европейски държави.

 Сега ситуацията е по-различна.  Информирани сме  за вируса  много повече,  както и за  това, че той не е толкова смъртоносен, независимо от числата, създадена е организация за  превенция и лечение.   Въпрос е на лична отговорност  на всеки и спазване на предпазните мерки, за да не претоварим болниците и медицинския персонал.  Вирус ще има и в следващите няколко години, но затваряне на икономиката би  било пагубно за  държавата и според мен това няма да се случи.

-  Как се пазите от Covid? Вие сте над 200 депутати в една зала.

-  Постоянно носим маски и се стараем да  разговаряме на здравословно разстояние. Бих укорила колегите от БСП, защото само допреди няколко дни те демонстративно не носеха маски, включително и Корнелия Нинова.  От една седмица, след като патриотите  внесоха проект за решение да бъдат извеждани депутатите без маски, колегите от БСП  започнаха да слагат маски.  И ето че резултатът е налице.

- Не се ли отдалечаваме от Еврозоната  с кризата в пандемията?

- Не. В чакалнята на Еврозоната трябва да престоим минимум две години и  трябва да покажем, че сме постигнали устойчиво  състояние, след което може да започнат преговори  и решение за приемане в Еврозоната.

Това означава  най-малко две-три години и максимум - колкото ние си определим. Няма задължителен показател за сближаване на  доходите със средноевропейските, но трябва да сме достигнали 60-65% от тях, за да бъдем реален партньор.

- Каква е вашата прогноза за изборите?

- Има още много време. Все още не са се оформили всички политически  играчи. На протестите виждаме „Отровното трио“, „Изправи се“ на Мая Манолова, „Боец“... Това  не са партийни структури и не могат да се явят на изборите, ако не сформират партия или коалиция. Тепърва ще видим кои ще са участниците. 

Ние от ГЕРБ заедно с Обединени патриоти сме длъжни да изпълним предизборната програма, с която сме избрани, както и да вземем всички необходими мерки за справяне с кризата. Нека българският  избирател, който  аз много уважавам и смятам, че е изключително мъдър,  да  прецени кой би бил най-полезен да управлява държавата и в следващите вероятно не толкова спокойни години. 

 

< Назад