15.08.2015

Христо Гаджев, депутат от Комисията по отбрана в НС: Пенсионната реформа не ощетява военнослужещите

Медия: вестник „Българска армия“

Г-н Гаджев, какво даде пенсионната реформа на вицепремиера Калфин на военнослужещите – ощети ли ги, или им даде нещо позитивно?

– Самата реформа не трябва да се разглежда като ощетяване на военнослужещите поради въвеждането на възраст, необходима за пенсиониране. Тъй като тя дава други облекчения, които до момента ги нямаше в Кодекса за социално осигуряване. Самото въвеждане на възраст за 52 г. 10 м. с постепенно нарастване от 2 м. всяка година от 2016-а до 55 г., т.е. до 2029-а г. не би трябвало да притеснява толкова самите военнослужещи. От личните ми срещи и разговори, едно от притесненията им е при евентуални организационно щатни промени, ако бъдат съкратени дали биха могли да имат стажа и условията за придобиване право на пенсия. Защото през годините немалко военнослужещи не успяха да се пенсионират точно за това, че им липсваше стаж. В момента условията бяха такива, че можеш да придобиеш право на пенсия само при освобождаване от военна служба и 27 г. стаж. Сега се възстановява въведеното през 2012 г. и в последствие отменено право на лице имащо 18 години стаж като военнослужещ при навършване на 27 години общ осигурителен стаж и възраст от 52 г. и 10 м. да може да се пенсионира като военнослужещ. Това е един плюс за всички, които през годините не са успели да придобият право на пенсия. Защото промяната важи не само за действащите военнослужещи, а за всички, които са служили военна служба.

 

– Не се ли опасяват военнослужещите най-много от това, че правилата се променят в движение?

– Искам да заявя, че като политическа сила ГЕРБ няма да подкрепи следващо съкращаване на личния състав на Българската армия. Това сме заложили и в предизборната си програма, и в сключеното коалиционно споразумение с партиите, подкрепящи кабинета и е влязло в правителствената програма. Така че по-нататъшно съкращение на личен състав на БА няма да подкрепим. Даваме ясен знак, че военнослужещите не бива да се притесняват от подобен вид съкращения.

 

– Имат ли други последствия приетите промени в КСО, въвежда се гратисен период от 3 г.?

– Много е важно служещите в БА да не прибързват да вземат емоционално решения. Нека да се осведомят подробно за промените, да преценят какво ще е най-добре за тях и чак тогава да вземат информирано решение. А тригодишният гратисен период е за тези, които към края на 2015 г. имат 27 г. трудов стаж като военнослужещи, те ще могат да се пенсионират само по стаж, без да се изисква възраст Т.е.- предостатъчно е времето, в което да преценят кое е най-доброто за тях. Има също възможност за прехвърляне на осигурителните сметки между различните фондове, като се изчисли на-добрият вариант, така че да се получава максималният размер на пенсията след години. С колегите от парламентарната ни група в комисията предложихме и ще настояваме до края на годината да се промени пределната възраст за военнослужещи. Тъй като има опасност да се изпадне в несъответствие  между пределната възраст за военнослужещи и минималната възраст, необходима за пенсиониране. За да се избегне напрежението от това несъответствие, министерството трябва да внесе законодателни промени за актуализиране на пределната възраст. Очакваме още през октомври  те да влязат в дневния ред на парламента.

 

– Кои са най-важните акценти в пакета от закони по сигурността, макар и приети наполовина?

– В т.нар. рамков закон по сигурността основното беше създаването на Съвета по сигурност и разпределянето на функциите и отговорностите по координация на цялата система за национална сигурност. Досега Съветът по сигурност беше само като консултативен орган към премиера. Сега се определят и политиките, които да провежда. Битуваше една дезинформация, че премиерът обсебва влиянието на службите. Но и по Конституция, основната отговорност за гарантиране на националната сигурност е на Министерския съвет. В тази функция министър-председателят има своята голяма роля при функционирането, определянето и поставянето на задачите на институциите от сферата на сигурността. И няма „отнемане“ на Служба „Военна информация“ от министъра на отбраната, а се дава възможност на премиера да й поставя годишни задачи във връзка с изпълнението на цялостната стратегия за управление на националната сигурност. Оперативното и стратегическото командване си остават  в рамките на МО. Просто общите задачи на службите могат да се задават от МС, за да имат по-голям синхрон в работата.

 

– Кои други критики към този закон не приемате?

– Самият закон беше приет благодарение на консенсуса между политическите сили. Така и не се представи в пленарна зала друг вид алтернативна визия какво този закон трябва да представлява. Всъщност повечето дебати бяха за закона за НСО, особено в критиката по компенсациите и привилегиите за служителите му. Но някои пропускат, че досега това бяха военнослужещи по закона за отбраната и ВС. И атакуваните текстове в новия закон са буквално пренесени от закона за отбраната. Т.е. те няма да имат други компенсации, освен които са имали като военнослужещи.

 

– Около кои теми очаквате най-големи разисквания в проектозаконите за военното и цивилното разузнаване през есента?

– Очаквам дебат единствено по законопроекта за военното разузнаване около критериите за директор на Служба „Военна информация“. Имаше предложение от Реформаторския блок службата да се концентрира само по военни задачи, което би я лишило от много повече възможности, за които тя има потенциал. Това означава, че ако тя получи сигнал по тема, която не е чисто военна, а например, за терористична клетка, да не работи по нея и да не предава информацията на другите ведомства…Изрично е записано, че тя не работи във вътрешнополитически план  в страната. Затова тя не би трябвало да е ограничавана. И цялата философия на двата закона е, че разузнавателните служби не толкова се конкурират, а взаимно се допълват. Когато една информация се потвърди от източници и на двете, е по-вероятно тя да е вярна.

 

– Каква е Вашата позиция за изискванията при избор на шефа на военното разузнаване? И какво дава като възможности изборът на цивилен служител на този пост?

– Не говорим за цивилно лице, каквото предложение на ниво парламентарни комисии беше отхвърлено. А поне личното ми мнение е, че може да бъде и цивилен или военнослужещ, стига да има опита за работата на системата. Защото тази система е наистина специфична. Затова важното е начело на Служба „Военна информация“ да стои професионалист. Не искам да коментирам качествата на г-н Йордан Бакалов. За мен той е човек с високи професионални качества и умения. Но друг въпрос е какво ще бъде прието в окончателния вариант на закона. Защото редица парламентарни групи са направили своите предложения за изискванията, на които трябва да отговаря директорът й. Така че това е наистина един въпрос, който ще бъде тежко разискван през есенната сесия.

 

– Какво е Вашето очакване?

– Надяваме се да бъде приет текстът, предложен от комисията – да има възможности и за цивилен служител, и за военнослужещ, стига да отговаря на определени изисквания. А по принцип е важно това да е човек с авторитет в сферата на сигурността. В тези проектозакони се дава възможност и за обмен на кадри не само на ръководно, но и на оперативно ниво между различните служби. Т.е. служители от цивилното разузнаване да могат да работят в цивилното и обратно, да има обмен на кадри и приток на свежа кръв в тези структури.

 

– Как ние реагираме законово в борбата с тероризма, след като някои западноевропейски държави направиха вече специални антитерористични промени?

– Има подготвен пакет с антитерористични мерки, който е в МС. По него се работи от няколко месеца. Там се включва и стратегията като елемент на този пакет. Тя може да бъде видяна на сайта на правителството. Ще се инкриминира участието в терористични групи, както и подпомагането им и пропагандирането на фундаменталистки идеи. Тези мерки ще бъдат приети през есенната сесия.

 

– Променя ли се в момента средата за сигурност у нас?

– Средата за сигурност около нас е динамична от 2011-а г. насам и не може да не ни влияе. Но в момента няма преки заплахи срещу сигурността на България. Затова се работи за превенция на евентуални рискове, които могат да възникнат.

< Назад