12.01.2018

Ген. Константин Попов: Ще продължим да разчитаме на българската армия и да я градим

Нашето европейско председателство ще бъде един от приоритетите и то в сферата на отбраната. През февруари месец, средата, ще имаме интерпарламентарна конференция, където по 6 представители от всички парламенти, плюс представители на Европейския парламент, ще бъдат в България, това са над 200 човека. Всъщност ние ще имаме едно Народно събрание, международно, на Европейския съюз, на наша територия и ще дискутираме теми от външна политика, отбрана, сигурност. Това е важно за единството на Европейския съюз. Това заяви народният представител от ГЕРБ-Пловдив област и председател на парламентарната Комисия по отбрана ген. Константин Попов, който разговаря с Клара Маринова в ефира на Радио „К2“.

„Какви са основните насоки, ако мога така да се изразя, на отбраната в европейски мащаб? Много дълго се коментира и всъщност не е спрял процеса на коментари – дали Европейският съюз има нужда от своя армия, дали това няма да конкурира НАТО, дали НАТО е добрият вариант без европейска армия? Изобщо въпроси, които още не са прекратили своите дебати, а те предстоят и ние да вземаме решения по тях.”, попита водещата Клара Маринова. Завършилият магистратура по стратегически проучвания в „Военновъздушния колеж – Максуел”, САЩ сподели, че дебатите продължават и все още няма решение по казуса с общата европейска отбрана и формирането на европейска армия. „Този дебат няма да приключи и по време на нашето председателство. Ние направихме една конференция, г-н Станишев я организира. Ние имаме наша национална позиция по този въпрос, имаме наши приоритети в сферата на отбраната. Те са съгласувани, разбира се, с Европейската комисия. Ще има сериозен разговор и ще се търсят сериозни решения и тука е ролята на България във всичките институции, които ще работят синхронизирано, да могат да създадат условия за добър дебат и ако има някъде проблеми – ние да можем така да подреждаме нещата, че да се стига до някакви решения и да се върви напред.”, коментира екс началник-щаба на „Центъра на НАТО за съвременна подготовка на силите към съюзното командване по трансформацията” в гр. Бидгошч, Полша (2005-2006 г.).

 

„Има ли опасност, ако наистина се стигне до решение за създаване на европейска армия, тя да измести, да отклони, да конкурира НАТО като отбранителна система?”, попита водещата Клара Маринова. „Всъщност европейска армия, така както ние я разбираме – с единно командване, да няма разлика между български войник, френски войник и така нататъка, е доста далечно. Обсъждат се по-скоро три сценария – като сътрудничество в областта на сигурността, споделена сигурност и отбрана и обща отбрана и сигурност. Най-вероятно ще се върви към втория сценарий. Той е по-реализуем, не толкова финансово тежък и може би там ще се търси някъде златното сечение. Имаме единно мнение в България между различните политически сили. Първият сценарий, като че ли не е много амбициозен и не ни задоволява. Европейският съюз трябва да има своята политическа тежест, защото това е единство на съюза, ако се върви към задълбочаване на процесите на интеграция в отбраната. Ще има икономически ефект, ще се намаляват разходите за отбрана, тъй като най-вероятно определени сфери на сътрудничество ще могат да произвеждат продукт, който да е приемлив и на по-ниска цена. Президентът Макрон има една доста ясна визия по този въпрос, но ще трябва явно да се търси съгласието.”, анализира екс заместник-началникът на щаба на военновъздушният компонент „Юг” на НАТО в гр. Измир, Турция (2006-2008 г.).

„Наскоро ми направи впечатление едно изявление на бивш министър на отбраната – Бойко Ноев, кой заяви, че Българската армия е „куха”. Сериозно се разтревожих като страничен наблюдател, но все пак наблюдател на процесите в България. Имам предвид страничен, че не съм специалист, тесен, в тази област, но като гражданин на Република България – много се обезпокоих от това определение. Вие, като председател на специализираната комисия, как оценявате това изявление?”, попита със загриженост водещата Клара Маринова. „Българската армия има проблеми. Тези проблеми и аз, като началник на отбраната, съм ги представял пред „Комисията по отбрана” – и като личен състав, и като въоръжение и техника, и като перспектива за развитие. Трябва да има някакво решение и смятам, че се работи по този въпрос. Примерно приет е националния план – как военният бюджет, грубо казано, да достигне до 2 %. Аз не съм присъствал на Консултативния съвет. Смятам, че този Консултативен съвет е, като време, добре подбран, но също обхвана трите основни сфери, които нас ни интересуват, а именно – какво ще правим по време на европейското председателство, това, за което говорихме вече, какво ще правим в национален план, така че наистина да сме сериозно ангажирани и в НАТО и в Европейския съюз. Третата сфера, разбира се, това е проблема на Западните Балкани и въпросите на сигурността и отбраната в този регион. Ще се направи пътна карта, която ще набележи необходимите стъпки – как да се направи един план „20-30” за отбраната, което дава една перспектива, от която ние се нуждаем и едновременно с това важното беше, че колегите, които участваха в Консултативния съвет, се обединиха и то около това, което и правителството е заложило като приоритети.”, обобщи генерал Константин Попов, ръководил авиобазата в Граф Игнатиево по времето, когато там началник-щаб е бил Румен Радев.

„Това че председателят на комисията в Народното събрание е представител на ГЕРБ, а министърът на отбраната е представител на ВМРО, вие сте в управленска коалиция, но сте представители на две различни партии – пречи или помага на Вашата работа?”, попита водещата Клара Маринова. „Ситуацията е дори още по-сложна, тъй като аз съм от гражданската квота. Мисля че имаме много добър диалог с министър Каракачанов. И аз и той искаме да видим една българска армия, въоръжени сили, които след 10 години да могат да изпълняват определени, конкретни задачи, в интерес на обществото.”, заяви специализиралият в Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия политик.

 

„Ако трябва с едно изречение да обобщите какво е състоянието на Българската армия и въоръжените сили – какво ще бъде това изречение?”, попита водещата Клара Маринова. „Българската армия има история, има традиции и лягайки на тези традиции и уважението към Българската армия – ние разчитаме на нея и ще продължим да разчитаме и да я градим.”, категоричен беше докторът по организация и управление на въоръжените сили и член на Съюза на учените в България.

„Това е добре, че казвате „ние”, защото в това „ние” – аз се надявам, че включвате всички нас, българските граждани, нали така?”, попита водещата Клара Маринова. Констатация, с която се съгласи Константин Попов, носител на орден „Стара планина – първа степен”.

„Нали знаете старата максима, която ние, гражданите, обикновено я припомняме, че който не храни своя – храни чужда армия? Тя е валидна не само за старо време, но и в днешни дни. Ние храним ли нашата армия и добре ли я храним?”, попита водещата Клара Маринова. „Тука не става въпрос единствено само за осигуряване на някакъв финансов ресурс. Тука не става въпрос, включително и за добро управление. Тука става въпрос и за добро отношение към Българската армия. Българското общество и традиционно и сега има добро отношение към българския войник. Спорим с министър Горанов, настояваме пред премиера, даваме своите доводи. Да, финансов ресурс вече се вижда, че ще има повече.”, довери депутатът, награден със златен медал на полските въоръжени сили и международното отличие на „Военновъздушния университет на САЩ” за постижения в развитието на ВВС.

 

„Безспорно са налице активни двустранни отношения между официална София и официална Анкара. Това дава ли основание да се твърди, че са преодолени всички спорни проблеми, в това число – исторически, религиозни, политически? Позовавам се на последното голямо събитие – посещението на българска правителствена делегация по повод откриването на ремонтираната, разкошна църква „Св. Стефан”. „Аз съм бил заместник началник-щаб на военновъздушното командване на НАТО „Юг”, което беше по това време в Турция. Свързан съм и с тази църква, тъй като дядо ми е кръщаван в тази църква. В този смисъл, аз смятам, че миналото е важно, трябва да го помним, ако действаме позитивно – бъдещето ще е още по-важно. Това, което се случи, е добро. Турция е важен наш съсед. Има исторически наслагвания, но по-важното тука е как ще продължим. Това, което беше направено в Истанбул, е важно за бъдещето ни”, убеден е Константин Попов.

 

„Тъй като ние много сериозно поставяме въпроса и използваме сега европредседателството – да поставим въпроса за приобщаването към Европейския съюз на Западните Балкани. Не създаваме ли малко погрешни илюзии в страните от Западните Балкани, че едва ли не – ние ще им отворим в скоро време вратата на Евросъюза? В края на краищата – от нас почти нищо не зависи, само от нас, а доста от големите държави в Евросъюза и старите членки, общо взето, застават на принципната позиция да не се разширява в скоро време Евросъюзът.”, в заключение попита водещата Клара Маринова. „Аз съм имал разговори с г-жа Могерини (Федерика Могерини, Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – бел.авт.), когато този въпрос изобщо не искаха да се поставя, дори да се говори по този въпрос – така че има сериозен пробив в тая посока. Трябва да се работи. Ние, освен кураж на нашите западни съседи, трябва да им помогнем по някакъв друг начин и ако разрешите да се върна към Консултативния съвет по национална сигурност – бяха взети решения, наистина, конкретни мерки как ние трябва да се отнасяме към нашите съседи и как да им помагаме в това отношение.”, коментира Константин Попов.

 

 

< Назад