22.05.2018

Александър Мацурев: Бракониерството взима застрашителни размери и застрашава аквакултурите

Медия: Топ Преса

Медия: „Топ Преса“ - Благоевград

– Г-н Мацурев, най-важният въпрос, който терзае последните дни всички в региона е – какво става с магистрала Струма? Премиерът Борисов разпореди спиране на строежа на аутобана, ще бъде ли довършена магистралата или не?

Вярно е, че преди дни при посещението на разкопките край село Покровник по трасето на автомагистрала Струма, премиерът Борисов разпореди спиране на строителните работи. Важно е обаче да уточним, че премиерът разпореди спиране на работата по магистралата само в района на разкопките, а не на целия лот 3.1. По останала част от лота се работи и можете да видите това сами. В същото време не може да говорим за спиране или отказване от строителството на магистралата. Борисов даде срок до 2 месеца проектантите, АПИ и археолозите да му предложат общоприемлив вариант за трасето на магистралата и да кажат може или не да се премести то. В същото време се чуха много притеснителни опасения, че дори най-малката промяна на трасето може да доведе до загубата на милиони и още по-страшно – че строежа на магистралата може да се забави между 2 и 4 години. Хората и бизнесът от Благоевградския регион, а и всички българи, достатъчно дълго време чакахме тази магистрала и аз лично не приемам да се рискува времето и качеството на строителството й. Надявам се бързо да се намери най-добрият вариант. Но магистрала Струма трябва да бъде завършена и хората да могат да пътуват спокойно през този сложен в географско отношение регион.

– Заедно с колеги, депутати от ГЕРБ, внесохте промени в Закона за рибарството и аквакултури. Каква е целта на промените?

– Целта на промените е справяне с бракониерството, което приема застрашителни размери и застраша аквакултурите. Идеята е да се приложи цялата сила на Закона срещу порочната практика на бракониерите и чувството им за безнаказаност, вследствие на което продължават да извършват нарушения, ползвайки забранени методи за ловене на риба.

– Какво наложи това?

– През последните три години са иззети над 456 км мрежи за незаконен улов. Представители на рибно-опазващи организации потърсиха съдействие за справяне с бракониерските методи и прекратяване на начини на улов. Като продължение на тези разговори, заедно с колеги от ГЕРБ, подготвихме промени в Закона за рибарство и аквакултури.

– В какво се състоят промените?

– Те засягат основно три насоки, като едната е сериозно завишаване на финансовите санкции –  глоби между 10 000 и 15 000 лв. – в зависимост дали е първо, или последващо провинение, рецидив – за бракониерство при улов на риба и използване на динамит. При сегашната практика  служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) стават свидетели на поставянето на хрилни мрежи, но при залавяне на бракониера мрежите са празни и това автоматично води до оневиняване в съда.

Другата промяна в закона предвижда 5% от прихода, получаван в риболовните магазини, в които се продават риболовни билети, да отиват за зарибяване. Лицата, които ловуват, да бъдат запознати задължително с актуалната нормативна уредба, е също сред заложеното в законопроекта.

Третата група промени предвижда повече правомощия на служителите на Изпълнителната агенция. Бракониерите вече ще подлежат на строги санкции пред съда. Досега нарушенията им се разминаваха, както вече казах.

Не са редки случаите, когато служителите на ИАРА са нападани по време на проверки. Особено драстичен е случаят на яз. Батак. Наскоро служител на Агенцията е влачен от кола на бракониери. Примери в тази посока има много. Затова промените предвиждат и арест на бракониерите от страна на длъжностните лица.

– Убеден ли сте, че е получите подкрепа и от други парламентарни групи?

–  Аз и моите колеги сме убедени, че поправките в Закона са навременни и необходими.  Надявам се, че те ще получат широка парламентарна подкрепа. Вносителите дадохме вече брифинг по темата в Народното събрание, на който отново изрично подчертахме, че промените са поискани и от неправителствени организации. Този факт предопределя обществената загриженост и ние, като народни представители, трябва да се съобразим с това обстоятелство.

– Г-н Мацурев, за съжаление войната по пътищата продължава. Какво можете да направите депутатите в посока намаляването на жертвите?

– Една от стъпките в тази посока е новият Закон за движение по пътищата, който се подготвяше повече от година и половина. Всички знаете, че това е един от законите, който се е променя най-често особено след влизането ни през 2007 г. в Европейския съюз. Директивите, касаещи Закона за движение по пътищата, се променят почти всяка година и е задължение от наша страна той да бъде синхронизиран с европейското законодателство. Освен това смятаме, че някои текстове трябва да имат по-голяма яснота, по-голяма точност и своевременно да се прецизират административно-наказателните разпоредби. Всичко това до момента е направено след едно широко обсъждане със заинтересованите организации като контролните органи, водачи на моторни средства, ведомствата, Асоциация на обучаващите водачите на моторни превозни средства, както и такива свързани със сервизната дейност, с техническото обслужване на автомобилите. Ние искаме да обхванем всички участници в процеса.

– Кажете ни някои от основните промени, касаещи и пътната инфраструктура?

– Специално за пътната инфраструктура този закон не е директен. За нея конкретно отговаря Законът за пътищата, но в настоящия етап са важни два момента. Първият е финансирането по европейските фондове и основно фонда „Транспорт и транспортна инфраструктура“, който е около 2 милиарда. Той е разделен на две части. Едната е за построяване на пътища, като основно там парите ще отидат за довършване на автомагистрала „Струма“ и за единия от участъци от автомагистрала „Хемус“, както и за пътищата, свързващи сръбската граница със София.

Другата част, която е равностойна на пътната инфраструктура, е предназначена за железопътната инфраструктура. Там също ще отиде един милиард – основно за връзката от сръбската граница до София и линията София – Елин Пелин – Септември, както и довършване на пътя Пловдив – Бургас. До две години той трябва да е готов в пълната му степен и наистина във всичките му отсечки да могат да се развиват скорости за пътническите влакове – 160 км/ч, а за товарните 120 км/ч. До 2021 г. държавата е поела ангажимент да завършим участъци от сръбската граница до Свиленград и от Пловдив до Бургас.

Трябва да отбележим също, че вече се работи и по така наречената тол система, която е изключително важна и не само по отношение на това какви средства ще се отделят за изграждане на нови пътища и магистралния пръстен на България, но и за ремонта им. Досегашната система ни дава от порядъка на 300 – 320 милиона лева годишно за ремонт на пътища, което е крайно недостатъчно. Очакваме с въвеждането на тол системата след около 8-9 месеца, през следващата година тази сума да се утрои.

– Г-н Мацурев, област Благоевград е „отличникът“ на България по Програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Резултатът от тази програма е виден за всички. Хората обаче се притесняват какво е нейното бъдеще, защото има още много домакинства, които също искат да се възползват от нея.

– През тази година предстои бум в санирането на жилищни сгради. Ще бъдат изпълнявани обектите със сключени договори в рамките на осигуреното финансиране в размер на два милиарда лева. В момента е приключила работата по 1065 сгради, строително-монтажни работи са стартирали по 475. Паралелно, поради големия интерес към програмата, ще бъдат разработени и представени за публично обсъждане варианти за нейното продължение по изцяло нов регламент. Контролът по програмата е завишен.

Самият министър Нанков в писмо до кметовете им препоръчва по-добре да контролират строителните фирми, които общините избират чрез търгове. Некачественото изпълнение по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора с „Българска банка за развитие“ АД и бъдещо подписване на анекси. Възстановяването на щети, които са възникнали вследствие на занижен контрол от страна на общината, ще бъдат за сметка на бюджета на местните власти.

 

< Назад